На последната именита пресконференция Борисов заяви борисови работи - държавата е счупена, по негово време токът бил 80 лева, бензинът по-малко от два лева, цялата потребителска кошница въобще е шупнала от изобилие, така сякаш инфлацията не е световно явление, а само българско. Вече сте ги слушали - конкретиката не е важно, а общата идея. А тя е, че Борисов вече започва да гради нещо като бай тошовска носталгия. Тя е всъщност вълнуваща и интересна. Защо да не се опитаме да я изпитаме? Нека се пренесем в бъдещето и да я видим от една отдалечена, приказна перспектива. Тя изглежда така:
В стръмния провал на прехода е имало един малък социален и икономически оазис. Щастливи и безбрежни години, в които е царяло благоденствие, спокойствие, справедливост. Тук-там корупция, но пак от добри чувства - колкото да има все пак нещо интересно по новините и да ни предпази от увиващата се около добрия живот като бръшлян скука. Народът нямаше още разединители на нацията, имаше обединител и лидер - такъв човек беше бай ти Бойко Борисов.
В онези времена апартаменти в София имаше по 40 000 евро (факт), билетчето за градския лев (факт), зеленчуците по 2 лева (макс). Бензинът се лееше по бензиностанциите и му маркираха цена колкото да върви алъш-вериш, иначе беше ясно, че струва само пожелателна сума. Хотелите по морето струваха 20 лева на стая, морето беше по-чисто, сиренето по-вкусно. Хората бяха по-малки изнервени, повече си помагаха - това беше заради ниския ток. Всички искаха да бъдат партийни членове, но не заради облаги, а заради това, че вярваха в Борисов. Появиха се герб лели, герб тъщи и герб баджанаци - защото усещахме, че сме едно семейство.
Кренвиршите не бяха от месо, няма да лъжем, но не бяха ептен без месо, тоест все нещо имаше ве. Хората не се страхуваха да си оставят децата на улицата, защото вътрешен министър беше Цветанов и той разби криминалните групировки. А инфраструктурата? Борисов построи толкова неща, че тия сега не могат дори да ги боядисат. Магистралата до Бургас, метрото в София, Арена Армеец - не му достигнаха сили за АЕЦ "Белене", но беше много преуморен. Ставаше в 5 и не спа 10 години, за да можем ние да спим спокойно. Цял живот не мръдна от Банкя, а те му увиснаха на врата къща в Барселона. Цял живот не задели нищо за себе си, а те му фотошопнаха кюлчета в шкафа. Цял живот се държа добре с всички, а му пришиха едни записи, едни работи...Ей такъв човек беше бай ти Бойко Борисов.
И сега питаш, като е било толкова хубаво, защо падна? Скроиха му номер и му организираха клеветническа кампания. Подлъгаха народа, колко му е. Народът се разглези, почна да живее по европейски, но, както е казано, силните хора раждат силни времена, а силните времена раждат слаби хора. Взеха му властта именно заради благоденствието, което създаде. Ако някой ти говори нещо друго, значи те лъже - вас младите най-лесно ви лъжат. Мене слушай - ще викате вие къде е бай Бойко, ама ще е късно. Ами върви да боядисаш това, дето го направи - ако можеш. Ама не можеш.
Автор: Райко Байчев
