След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Борисов вече предложи кабинет на малцинството, а не е особено трудно да се прозре какво стои зад това определение. Задачата е да се създаде правителство на ГЕРБ и ДПС, но това, въпреки неимоверния успех, който ПП-ДБ постигнаха с изпирането на Борисов и Пеевски, не е добър афиш за един кабинет, който иска да има някакъв минимален публичен имидж. В крайна сметка и Борисов, и Пеевски би трябвало да помнят летата, които избухнаха срещу тях и едва ли биха рискували с трето подобно.
Какъв е изходът тогава? За пред лековерната публика - кабинет на малцинството, в който двама отговорни политици-евроатлантици проявяват национална отговорност, за да изведат страната от кризата (както винаги). Спасителната им поза допълнително се заздравява от отказът на ПП-ДБ да се включат в нова сглобка (закъснял жест, който едва ли ще им върне 50-те % избиратели, които вече изгубиха, понеже не разбраха, че тяхното разширяване извън дежурната подкрепа на отбран градски елит се дължеше на геройската и вече остаряла заявка да детронират Борисов, на акции тип "Росенец" и на обещания за "нулева корупция" от ранния Петков). На фона на общото безсилие и безалтернативност дуетът Борисов-Пеевски все по-убедено (поне до появата на Радев на хоризонта) ще внушава, че е единственият гарант за най-простото, но витално необходимо нещо: съществуването на държава. Казано малко по-точно, посланието гласи: единственият вариант да има държава, е тя да е дълбоко корумпирана - и по-добре да го приемете.
Но това - както казахме за пред лековерната публика. Иначе е ясно: тъй нареченото правителство на малцинството е на 6 депутата от постигането на стабилност. Може съвсем спокойно (или нервно) да погледнем назад към Прехода и неговите добре изградени политически навици и традиции, за да прогнозираме с почти 100 % сигурност за предстоящата развръзка. А именно: предвид незавидните позиции на БСП, ИТН, прекъсналите възхода си "Възраждане", както и абсолютните новаци от "Величие", какъв според вас е шансът едни внезапно осъзнали мисията си да спасят държавата в последния момент и почувствали призива на добре предплатената национална отговорност депутати да се окажат независими - с други думи, да преминат в редиците на ГЕРБ и ДПС, както е ставало неведнъж досега? Сега са настъпили златните брокерски времена - онзи, който се е оказал в парламента, за да се реализира като добра сделка, ще получи предложение, на което не би могъл да откаже.
Автор: Райко Байчев
