Франция няма да търси промяна в конституцията си, с която да се разреши отнемането на гражданство на френски граждани, които са воювали за терористични организации – като „Ислямска държава“ например. Това стана ясно вчера (30 март) от думите на френския президент Франсоа Оланд.
Коментар на редактора
Точно това решение показва, че кръвта от Париж, а и от Брюксел, е твърде малко. Защото какво друго, освен държавна измяна, е да се биеш на страната на терористична групировка, срещу която държавата ти воюва? Или влизането на Франция в коалицията срещу „Ислямска държава“ и призивите на Оланд за всеобща борба срещу тероризма са просто пиар? Всъщност има ли смисъл даже да го задавам този въпрос.
По-лошото от френския пример засега е, че липсва обратният пример. Липсват достатъчно строги, драконовски и безмилостни закони срещу тези, които проповядват идеология, подтикваща към тероризъм. Условна присъда? 2-3 години? Окончателно ли им е изпила чавка мозъка на политиците?
Така няма да стане. И Оланд ще го разбере на изборите догодина. Защото на хората им писва политиците да представят света като многоцветна дъга. Светът става черно-бял когато стигнем до парите, за което на никой политик не му стиска истински. И когато говорим за неща като това да се взривиш на летището, в метрото, пред или дори на футболния стадион, тогава вече цветът е само един – ярко червен, от кръвта на невинните погубени. Тя обаче все не стига, за да бъде задоволен безмерният глад на алчността и глупостта. Затова е време да си зададем въпроса – окончателно ли сме на пътя към самоунищожението?