От всички съвременни религии, ислямът е най-проблемната. Не е, защото е най-млада по възраст. Просто такава е по същност и характер.
По света има много добри и мирни мюсюлмани, които казват едно и също нещо - ислямът е религия на любов, ислямът проповядва доброта и хармония, ислямът е човеколюбив. И това е абсолютно вярно. Доказват го българските мюсюлмани, с които от векове живеем спокойно, обединени от обичта към една и съща родина.
Проблемът на исляма не е, че той е абсолютно и изначално лоша и агресивна религия. Не. Проблемът е, че ислямът е религия, която позволява лошо и агресивно тълкуване. Проблемът е, че има и друга страна.
Ислямът позволява да бъде тълкуван така, че в името му да се убива, да се репресира свободната воля, да се принизява ролята на жената, да се развива идеята за фанатизъм и фундаментализъм, който претендира да е "чистата и праведна" истина.
Това е страшното при исляма - че позволява да бъде тълкуван по този начин. И драмата на съвременния свят, поради която той с право се чувства заплашен, е че ислямът е изключително закостенял и не проявява никаква толерантност към идеята да се развие и усъвършенства, за да е адекватен на ценностите днес.
Защото и християнството е имало такъв период. "Залитане", при което е било не по-малко жестоко. Преди векове християнството също е позволило радикално и агресивно тълкуване и също е позволило в името му да се вършат жестокости. Гоненията срещу "езичниците", унищожаването на Александрийската библиотека от параболаните на патриарх Кирил, Кръстоносните походи... Християнството също има своята тъмна история. И също както исляма, и както всяка друга световна религия, се стреми да държи в страх и подчинение, изграждайки образа на един жесток и наказващ Бог.
Само че християнството е надживяло своите грехове и ги е оставило в миналото. Позволило си е да се развива и е допуснало да съжителства, както е редно, със свободната воля. Ако днес някой застане в центъра на Рим и се провикне "Няма Бог!", няма да последва нищо. Хората евентуално ще го изгледат със съмнение дали си е пил хапчетата. Ако това обаче се случи в центъра на Мека, Кабул или Дамаск, "атеистът" твърде вероятно ще бъде убит на място.
Защото ислямът е репресивен. Той ограничава човешката същност, потиска естествената човешка природа и като резултат произвежда хора комплексирани, дълбоко неудовлетворени и агресивни. А когато нещо те принуждава да водиш война срещу себе си, изходът никога не е добър. Защото още никой не е спечелил война срещу себе си.
Преди 2 месеца Дойче веле пусна няколко материала за новата книга на египетския ислямовед Хамед Абдел-Самад, посветена на проблемите, отклоненията и нередностите в исляма, обусловени от личността на пророка Мохамед. Срещу Хамед Абдел-Самад има издадена фетва да бъде убит.
Изследванията му са изключително интересни и би трябвало да се приемат особено сериозно, защото идват от човек "отвътре" - мюсюлманин, специалист по Корана.
Той признава, че личността и примерът на Мохамед, задаващи нормите за "правилно" и "грешно" в исляма, са не просто противоречиви, те са основната причина най-младата световна религия да има солидна основа от агресия, репресия и комплекси за непълноценност, параноя и доминация.
Така че има нещо гнило в исляма и дори мюсюлманите, успели да се оттърсят от оковите на религиозните ограничения и догми, го виждат.
И именно това може да е единственият път към мира - образованието, критичното мислене и помощта за това милионите мюсюлмани по цял свят да посмеят да заявят, че ислямът не е абсолютен и едностранчив и в него има разделение - между доброто и лошото.
И ако помогнем на същите тези милиони мюсюлмани да се почувстват свободни и да изберат доброто в исляма, можем да се надяваме на свят, в който хора не умират и не водят битки в името на религията.
Автор: Десислава Любомирова
