Вече официално има прецедент – новинарски сайт в Естония беше осъден на глоба от 300 евро от Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП), защото е допуснал под своя статия насърчаващи омраза коментари към човека, предмет на статията. Решението на ЕСЧП отваря възможност на всяко физическо или юридическо лице да съди която и да е медия, позволила си „лукса” да има форум с коментари – дали под статиите си, дали в отделно обособен панел.
Коментар на редактора
Присъдата е уникална по рода си, защото слага някакъв ред в Дивия Запад, когото всички познаваме под името „Интернет”, но и защото повдига куп въпроси.
Първо - да, обидата е гнусно нещо. Но какво представлява терминът „обида”? В естонския случай говорим за “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Сравнено с нашенски форуми, това направо отронва сълза на умиление от очите ми – даже я бърша в момента. За европейските съдии обаче „естонските обиди” са „екстремни”. Така е - и обидчивостта може да се степенува.
Второ – новинарският сайт „Делфи” е счетен за виновен, защото търговска медия и е допуснал обидните коментари и въпреки че при сигнал от страна на „засегнатия” те са били изтрити. Това вече представлява директна заплаха за по-малки и независими медии, които нямат специален модератор и чистят гнусни коментари само на въодушевление – обикновено когато някой от администраторите има време и му писне разни дебили да си избиват комплексите. Точно това обстоятелство би могло да бъде използвано от предприемчиви хора – наемаш или сам ставаш трол, пишеш обиди към себе си под някоя статия, в която си обект и после с принт скрийн тичаш при нотариуса, за да можеш да заведеш дело. Защото е напълно невъзможно при отворен форум на секундата да се трият обиди – може да стане само при строги ограничения, при предварително одобрение от модератори т.е. при ресурси. И когато малката медия не може да си позволи някой да се занимава само с коментари, тя ще вземе най-лесното за нея решение – или затваряне на форумите, най-вероятно, или риск от глоба с идеята, че няма толкова „лесно раними души” с много свободно време и достатъчно ресурс да ходят по съдилища.
Трето – факторът Facebook. Там има система за докладване на обиди, но ми е интересно при публикуване на материал от медия в социалната мрежа и последващи „обиди” по субекта, обект на материала, кой тогава е виновен – медията, Facebook или „псуващият”? По логиката на ЕСЧП трябва да е Facebook – социалната мрежа е предложила и е собственик на платформата, където се е появила обидата. Да видим ще има ли тогава скоро глоба и по тази линия?
Четвърто - троленето е далеч по-наказуемо деяние, отколкото една сочна псувня. Но за него ЕСЧП нищо не казва. И нормално, защото троленете не е нещо, което се дефинира като 2+2.
Като цяло моето лично мнение в случая е, че ЕСЧП е нагазил в дълбока, нерегулирана територия, която може да бъде регулирана само с комплекс от мерки, а не със съдебни прецеденти. Решение по един-единствен казус предполага реакция на автоцензура и невъзможност на обикновени хора не само да изказват мнение по интересуваща ги медийна информация, но и невъзможност потребителите да добавят чрез форума ценна информация и факти, които присъстват в дадена статия. Съдебното решение е факт – и поставя основите на цензурата. Обидените намаляват, доброто побеждава - идилийка.
