Инициативният комитет за втория мандат на настоящия президент не изненада никого - предимно низвергнати от Нинова политици, обявили се за вътрешнопартийна опозиция, приближени на червените сиви кардинали и дежурната група леви интелектуалци, обогатени и с няколко нови имена.
Представен като "широко ветрило от общественици, учени, академици и шампиони", този комитет има за цел да запълни грозно зейналата липса на категорична подкрепа от БСП. Цел, която няма как да бъде постигната, защото Радев си беше номинация на БСП и не е възможно снишаването на Столетницата да се тълкува по друг начин, освен като обратното на подкрепа.
Впрочем, от "Позитано" 20 бяха споменали нещо за подкрепа, но доста след самономинирането на Радев. С други думи, "было давно и не правда". Самият президентски екип се опитва да прикрие разминаването с Нинова, използвайки смешен смокинов лист от две-три новосъздадени и една все още несъздадена политическа партия.
Инженерите на комитета са решили да не се включват с имената си Слави Трифонов и Мая Манолова. Вероятно са преценили, че ще донесат негативи. Или че в лично качество не са необходими, а по-скоро като партии. Затова пък са привлечени техни сподвижници - двама от хората на Слави, двама от Отровното трио, трима от партията на Манолова. Плюс две напълно неизвестни дами от неродения все още Кирило-Асенев проект. Наличието на Осман Октай и на бившия костовист Бойко Ноев придава на пейзажа завършен вид.
Когато Трифонов обяви ни в клин, ни в ръкав, че ИТН ще подкрепи Румен Радев за втори мандат, изглеждаше по-логично, че Радев не е опрял до подкрепата на Слави и че едва ли пламенните чалгари ще се преобразят в сдържани и прагматични фенове на сегашния президент. Колкото до вицепрезидента, очевидно шегичката за "Индиана Идиотова" е забравена или поне временно преглътната в името на общото благо.
Според запознати топлата връзка между Радев и Слави е Мая Манолова, колкото и невероятно да звучи заради словесните престрелки около несбъдналия се кабинет на ИТН. Манолова обаче има причина да събира максимум подкрепа за Радев. Все пак той е единствената действаща политическа фигура, която се противопоставя достатъчно остро на Борисов. А неговото окончателно натирване от политиката е цел, която Манолова преследва със завидна последователност.
На фона на отсъстващата Нинова в комитета виждаме Весела Лечева (кой ли вече помни стрелбата по Манол Велев), Светлана Шаренкова (близка до последния шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов), родственика на поета Вапцаров - Никола Вапцаров (млад и напорист бизнесмен).
Самата идея комитетът да се оглавява от психиатър - Цветеслава Гълъбова - си е политико-инженерна находка.
Преродилите се в евродепутати бивши президентски хора Иво Христов и Елена Йончева също добавят политическа стойност. Бившата близка до царя и НДСВ актриса Цветана Манева, чийто съпруг дори стана царски депутат навремето, сега пък вижда политически потенциал в Радев. Наблюдатели смятат, че влиянието на експрезидента Георги Първанов върху този инициативен комитет е повече от осезаемо. И сигурно има защо - проектът АБВ не е особено печеливш в сравнение с двата пълни президентски мандата на Първанов, с каквито не може да се похвали друг български политик.
Във време на криза, политически скандали и пререкания сегашната президентска двойка действително показа умереност и стабилност, а чрез служебните правителства пък показа как бързо може да се оправят редица сектори, ако има желание и ако няма корупция.
Но митът как десните гласове ще отидат при Радев си остава мит. Той беше умело тиражиран и немалко хора се подведоха. Твърдението би било вярно само в случай, че "Демократична България" не издигне никакъв или пък съвсем слаб кандидат. Това би сбъднало подозренията на доста хора, че протестите са си протести, а пазарлъкът си е пазарлък.
Безспорно е, че засега Радев няма достоен съперник за втория мандат. Въпросът е защо? Точно този въпрос си задават повечето българи, които помнят как и кога Радев влезе в политиката. През 2016 г., когато той беше избран, царуваше най-върлото саморазправяне на мафията с гражданите. Дори още от 2015. Вече бидейки президент, Радев е чувал протестите долу и скандиранията за Цацаров. Но слезе на площада 4 години по-късно. И също чак тогава заговори за съдебна реформа - когато прокуратурата влезе в служебния му дом, в Президентството.
Инициативният комитет за втория му мандат може и да изиграе ролята на поддържаща партия, каквато Радев така и не направи.
Въпросът е КОЙ ще си вее с това широко ветрило?
Автор: Евелина Гечева
