Вярваме в десни инструменти, които постигат леви цели. Тези думи на вече бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков предизвикаха ирония дори сред хора, за които се счита, че проявяват симпатии към дясното в България.
Лично на мен обаче ми е много чудно защо да иронизираме? Класическата политология говори за демокрацията така – когато десните управляват, те натрупват блага, които след това левите разпределят, когато вземат управлението. Десните трупат, левите харчат. Само че това е максима от доста дълго време – а времената се менят. В нетолкова далечното минало например хората са се информирали чрез вестници и телевизия, гледали са колко е часът на часовник, отваряли са си гаража на ръка или с дистанционно, но сега за всичко това (може да) се ползва смартфон – много срещу 1! Защо тогава подобна концепция за политиката все предизвиква негативизъм?
Вероятно отговорът се крие в глобализма. Той определено не успя, тъй като съсредоточаването на блага отива в ограничен кръг хора за сметка на голямото мнозинство и неравенството се засилва. Само че за това не е виновна някаква теория или идеология, а хората, които я прилагат изкривено.
На теория е много по-удобно и икономично да ползваме един инструмент, за да вършим много неща, а не за всяко нещо да ни трябва различен инструмент. В Обща теория на правото отдавна е казано – моралът и нравствеността са съвкупност от възгледи за добро и зло, съвкупност от правила за поведение, които определят какво да не правим, за да не предизвикаме зло и какво да правим, за да предизвикаме добро. Но тези съвкупности се променят, макар и бавно. Така че и концепцията за дясното, което трупа и лявото, което харчи, също ще се промени - тя почива и на тези етични категории. Защото в крайна сметка важното е как живеят хората – жизненият ни стандарт!
Как жизненият ни стандарт може да е по-добър? Ако има по-малко корупция, защото корупцията е кражбата на парите, които всички ние даваме, за да можем да живеем заедно добре. Да имаме добри училища, в които да учат децата ни, хубави детски градини (и достатъчно за всички), качествени университети, добри болници с доволни да работят там лекари, добра инфраструктура - канализация, гладки улици и тротоари. Ако едно управление успява да спре масовите кражби на тези общи наши пари и да ги насочва към развитие на посоченото в предишното изречение, като не пречи на бизнеса да се развива, то си върши работата. И, разбира се, това управление трябва да контролира събирането на тези общи пари – т.е. данъците. С десни инструменти да се изпълняват леви цели.
Не ни трябват 2 в 1 – десни и леви, но на теория! На теория е лесно – управлението създава и пази с нашите общи пари добро образование, за да се появят все повече хора, които имат знанието как да създават блага и да го правят, та да има достатъчно общи пари, добро здравеопазване, за да могат тези хора да работят, а не здравето да им пречи и добра инфраструктура, за да не им пречи на тези хора българският битовизъм "на дупки". Тоест успешната управленска формула е следната: Чрез общите пари (данъци) създаваш можещи да увеличават благата (парите) хора (образование), поддържаш ги в добро състояние, за да го правят (здравеопазване) и помагаш да имат по-добри инструменти да правят блага (инфраструктура), като пречиш на всичко, което може да източи общите пари през която и да е величина от формулата (корупцията). Трудното обаче е на практика – и проекти като този на Кирил Петков и Асен Василев трябва добре да си дават сметка за това. Теорията е лесна, но изпълнението ѝ зависи от хората - от капацитета им, от разума им, от интелекта им и от способностите им! Иначе зарядът на доверие бързо се изчерпва – защото българинът отдавна се напати от политически крадци!
Практиката на дясното и лявото всъщност има едно голямо предимство – да не се концентрира власт за твърде дълго време в едни и същи ръце. Властта развращава, историята го е доказала. Затова и е добре хората в управлението да се сменят. Лакмусът дали да сменят обаче е дали вършат работа. Най-трудното и най-лесното – така че да видим!
Автор: Ивайло Ачев
