Едва ли някой преди изборите е очаквал, че фигурата на Ицо Хазарта в парламента може да е друго, освен център на вниманието. Първият случай - селфито със среден пръст към депутатите от ГЕРБ. Вторият: разказът му за това как дарява депутатската си заплата за образованието на деца в социални домове. И съответните драми и съответното емване - затова ли е в парламента, да показва среден пръст; и затова ли е в парламента - да си дарява заплатата, вместо да внася закони.
Преди всичко, нека припомним нещо: в парламента, на неговото място, са едновременно двама души, рапърът Ицо Хазарта и депутатът Христо Петров. Подобно "разделение на труда" неизбежно води до раздвоение на личността - особено на фона, че фигурата на първия години наред е подигравала фигурата на втория. Рапърът е неизбежен биографично, депутатът е неизбежен по конституция.
В този смисъл критиката за средния пръст може би е прекалена. Тя обикновено включва достопочтеното каканижене за това как парламентът е официална институция, която изисква дисциплина, такт, уважение; и всяко нарушение на този такт, е отвратително падение. Бих се съгласил - ако парламентът имаше примерно поне 50 % доверие. Или 40 %. Или 30 %. Или 20 %. И също, бих се съгласил, ако този срив в доверието не се дължеше тъкмо на онези, на които бе показан средния пръст - депутатите от ГЕРБ. На на последно място: няма неприличен жест, който да може да се сравни по размер на хулиганството с това да дариш стари календари за старчески дом и изтъркани килими за театър. От второто ти става по-зле.
Вторият въпрос: даряването на депутатската заплата. Докато рапърът Ицо Хазарта показва средни пръстове, депутатът Христо Петров прехвърля възнаграждението си към социалните домове. Да бъде критикуван за това е нелепо: така е преценил, така е решил, това е хубаво и необходимо. Но е нелепо да се твърди, че "ако всички депутати правеха така, всичко щеше да е наред". Ако всички депутати правеха така, нямаше да има смисъл от депутати, понеже вместо тях можеше да има фонд за дарения, които да се разпределят към различни каузи. Колкото и разбераем да е призивът за подобни действия масово в парламента, той е невъзможен. Причината: работата на депутатите е да направят така, че да не се налага да се даряват заплати за социалните домове. Ако успеят да уредят тяхната дейност по подобен начин, те ще свършат повече добро, отколкото ако дарят собственото си възнаграждение. И това напомняне не трябва да се прилага наставнически към самия Христо Петров. А към онези, които не са направили нито това, което той е преценил за правилно, нито са разгърнали парламентарната си работа до онази степен, в която проблемът ще бъде решен. За тях, разбира се, познатата конфигурация от пръсти.
Автор: Райко Байчев
