Накъде поема България? Какво ще стане с постигнатото? Идва ли катаклизъм? Русия или САЩ? САЩ или Русия?
В такъв дух мина и втората изборна нощ, в която два милиона и отгоре български граждани смениха лицето на президентската институция. И се почна с едно "шокиране" и вайкане, когато премиерът събра министрите и оповести от амвона на ГЕРБ оставката на кабинета. В понеделник пък побърза да я депозира в Народното събрание. А политическите противници доволно потриваха ръце и мятаха кюфтаци на държавната скара до сутринта. И сякаш се връща едно време, в което с горчив опит и затаен дъх ще чакаме да се обяви новият председател на ДАНС.
Коментар на редактора
Сега обаче са показателни други неща. Останалите политическите сили нямат готовност да съставят служебно правителство, затова и още преди да са им връчили мандат, някои се презастраховаха с отказ. Очевидно е, че до голяма степен вотът в неделя беше трета проява на наказателно гласуване. Първият тур и най-вече референдумът подготвиха почвата. Вече имаме президент, който бе подкрепен не само от твърдия електорат на партията си, той привлече гласове на традиционно апатичните избиратели, привлече протестен вот на разочарованите от ГЕРБ, привлече и стабилната подкрепа на Движението за права и свободи.
Другата ситуация е с изцяло новият фактор гласуващи в референдума. Над три милиона души демонстрираха завидна организираност и хвърлиха не бюлетини в урните, а протестни ноти срещу цялата политическа система у нас. И тя разбра, че не може просто с лека ръка да забута в ъгъла това узряло недоволство.
Ето защо сега ситуацията е твърде деликатна. Фактически няма правителство, вървим към предсрочни избори, но не е ясно дали те ще бъдат реализирани по настоящото законодателство понеже то трябва да се съобрази с отговорите за мажоритарната система, предложена в референдума. Настоящият президент Плевнелиев пък по Конституция не може да разпусне парламента, тъй като е в самия край на мандата си, а по закон са необходими поне 3 месеца за това. Но служебен кабинет трябва да бъде съставен, защото неговата основна задача е да организира предсрочните парламентарни избори. Но дали те ще са факт по старите изборни правила, или настоящото Народно събрание ще направи промени, е въпрос, който поне на този етап стои висящ. Да не забравяме и че се отвори много сериозно темата за Велико народно събрание.
Ето защо политическата ситуация у нас "ходи" по тънък лед и вместо да се занимаваме чия кандидатура е бил генерал Радев, дали ще завием към Кремъл, дали ще ни се разсърдят от НАТО и ЕС, или пък Доналд Тръмп ще ни дойде на гости, е много по-важно да си погледнем разградения двор. Да се успокоим от нездрави страсти и да видим като каква ще я свършим оттук насетне.
Защото едно е ясно: недоволството сред българските граждани роди тази сложна колаборация. Недоволство, което трябва да се уважава и към него да се подходи рационално. Но за целта трябва първо да спрем да крещим, изпаднали в ужас и истерия. Защото нито Русия, нито САЩ ще ни опазят кацата с меда, ако ние си я принесем доброволно в жертва.
