По всичко личи, че партията на Кирил Петков ще попадне в ситуация, много подобна на тази на "Има такъв народ". След като ГЕРБ се окаже първа политическа сила и не да успее да формира правителство - редът в хаоса ще се отложи - възможността за кабинет ще остане в Петков. И тази възможност е колкото примамлива, толкова и сложна; ако "Продължаваме промяната" не се справи със задачата да формира правителство, записваме нулева година. Нулева не в смисъла на липсващ кабинет само по формална необходимост, а по отношение на неотложната политическа работа: разчистване на корупционния обор и после всичко останало.
Какво не трябва да прави Кирил Петков обаче знаем добре - достатъчно е да не повтаря грешките на Трифонов. Например:
1. Сляпа увереност, че ще има много шансове
Появата на Трифонов и компания в политиката бе съпътствана от сляпата увереност, че каквото и да прави "Има такъв народ", изборните й резултати ще бъдат винаги високи. Николай Василев за премиер, Петър Илиев за вицепремиер, Татяна Дончева като най-големият проблем в българската политика - няма значение, суверенът никога - така се разсъждаваше в ИТН - няма да забележи това. И никога няма да накаже партията за слабите й способности да лансира стойностни политици, понеже ще е поласкан, че го наричат суверен, а не лош материал. Видя се обаче, че експлозивното начало на "Има такъв народ" не гарантира дълъг живот - по-малко от шест месеца бяха достатъчни, за да се изгубят повече от 30 % от гласовете. Кирил Петков ще попадне в много сходна ситуация, ако реши, че първоначалното високо одобрение към "Продължаваме промяната" ще се задържи за прекалено дълго, ако единственото, което става, е едни избори да се пренасочват към следващите. В интервюто си с Бойко Василев Слави заяви, че при трети избори ще подходи "мъдро" и ще направи всичко възможно, за да има правителство. Но, закономерно, дори няма да получи този шанс.
2. Блокаж на БСП
"Има такъв народ" месеци наред повдигаха рамене и казваха, че каквото и да правят, просто нямат достатъчно депутати и не искат да влизат в коалиция на малцинството. Това нямаше да е така, ако не бяха блокирали БСП от самото начало. Въпреки изключително тежкото наследство, което социалистите носят, е невъзможно да се започне въпросното "изчегъртване" без да се търси и тяхната подкрепа. Това не значи, че участието им може да се посрещне с безусловно доверие, разбира се. Но би трябвало да има начин рисковете от принадлежността им към статуквото да бъдат ако не изолирани, поне намалени. Споразумението с Нинова е задължително, ако Петков иска да осъществи голямата си заявка за разчистване на корупцията.
3. Тотална лоялност към собствените кадри
Трифонов не само, че не успя да предложи адекватни политици около себе си, но и защитаваше очевидно неподходящите по начин, по който, като говорим за партии на статуквото, можеше да го прави само Станишев. Петър Илиев беше обявен за мъченик, а онези, които го атакуваха, Трифонов обяви, че "ще ги намери" - със съвсем мутренски сленг. Но нямаше защо въобще да ги търси, те бяха пред очите му през цялото време - достатъчно бе да забележи вълната от възмущение спрямо Илиев на собствения му профил. Достатъчно бе и Тошко Йорданов да съобрази, че предложението му да се отрежат крайници на изрекъл лъжа репортер, може да се приложи към човек, копирал десетки страници в дисертацията си. В случай, че Петков запази същия стил, провалът му в политиката е въпрос на седмици. В момента е невъзможно да прокараш спорен кандидат с толкова мощен фокус върху биографии и личности, какъвто социалните мрежи излъчват. Като казахме социални мрежи...
4. Оттегляне във фейсбук
Лекотата на контакт, която фейсбук създава, е с двойно острие; Трифонов все още не може да се възстанови от собственото си най-голямо оръжие. Всеки политик, който забрави, че това е само един от начините за общуване с избирателите, но не и единственият, рискува да бъде екзекутиран, опрял гръб на собствената си стена. Засега Петков изглежда много по-балансиран и дори леко изостава в това да развива страниците и профилите на партията. В идеалния случай би трябвало да поддържа здравословен микс от социални мрежи, телевизии и сайтове, понеже само така би запазил онази убедителност, която обикновено липсва на всеки фейсбук фантом.
5. Подценяване на новите играчи
Предполагаемият успех на "Продължаваме промяната" се дължи не само на таланта на Петков, а и на това, че както партиите на статуквото, така и партиите на протеста, подцениха вероятността за появата на нови играчи. Нека направим сравнение: Трифонов е 30 години телевизионна биография, референдум зад гърба, десетки каузи и една година като политик; и въпреки това само няколко месеца като министър в служебния кабинет бяха достатъчни на Петков да изпревари не само него, но и много други изтренирани политици като предварителен резултат на изборите. Причината за подобни резки промени идва и от самата медийна среда; тя е с много по-голяма пропускливост, отколкото преди, и при ефектно попадане в нея, тя може за много кратко време да произведе и голямо електорално доверие около нея. За момента това работи изключително за Петков; но важи със същата сила и за онези, които тепърва ще се появят на сцената.
Автор: Райко Байчев
