Голямото изчегъртване

Голямото изчегъртване вече започна. Самият Трифонов призна, че не е очаквал думата да придобие такава популярност и да се превърне в нарицателно; и даде за пример изборите в Благоевград като част от прилагането й. Колко усилие и колко време ще бъде необходимо да се изчегърта 10 годишна власт, продължава да стои като въпрос. Но не и въпросът дали трябва - задължително е.

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Още: Борисов и фабриката на девети

Проблемът е по-скоро дали ще се сбъднат някои оруелски положения, в които, десетилетие по-късно, да се налага да се прави същото със сегашното изчегъртване. Може би - но може би и няма друг избор. Голямата политическа промяна, която се случва в момента, е в отказа от приемственост: когато БСП и ГЕРБ сменяха позициите си през годините никога нямаше радикална атака към предшестващите; вместо това се възцари празната реторика "Борисов не може да направи това, защото още навремето му е заложил капан Станишев", което беше плиткоумното разсейване от обстоятелството, че и при двата случая се възцарява Пеевски. 

Затова и днешният политически немезис изглежда неизбежен. Само че виси следното съмнение: дали новата власт след изборите ще продължи да действа по същия начин, по който го прави служебното правителство. До момента изглежда така: двумесечен кабинет изчегъртва много по-сериозно от партии, които са построили не само целия си престиж, но и названията си около мутри-вън. Не стигна особено далеч например случаят "Илчовски", около който действаше основно парламентарната комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ: до момента се вписва в дългата традиция, в която първоначалния тласък постепенно потъва. На евентуалните възражения, че партиите на протеста разполагаха с малко време и неголяма власт, и че служебното правителство има повече лостове, напомням - акции от типа "Росенец" могат да се правят по всяко време на годината, а са необходими не десетки, а стотици подобни.   

Заявката на "Има такъв народ", независимо дали ще бъдат първа или втора политическа сила, е че този път ще се опитат да съставят кабинет. Този кабинет обаче има много сериозна конкуренция от страна на служебния. Без съмнение, парламентарните зрелища от типа "Джипко Бибипков" ще продължават; качеството на Народното събрание се повиши значително, както и готовността му да използва всички възможни инструменти за политическо влияние. Голямото изчегъртване обаче ще си остане задача на правителството. В единият случай то може тихо да продължи историята на приемствеността, в която на горните пластове да се сменят ключови фигури, особено в началото, но политическите подземия да останат. В другият ще трябва да се стигне докрай. В тази връзка - дали най-важните фигури от служебния кабинет не трябва да се озоват в следващия? Въпросът е препоръка. 

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Автор: Райко Байчев