Генетици успяха да произведат изкуствена хромозома от дрожди. Това е голям напредък в нововъзникващата област на синтетичната биология, която трябва да направи реалност създаването на нови лекарства, нови хранителни вещества или биогорива, пише АФП, цитирана от БГНЕС.
Още: Свобода на словото или нерегулирано "бунище" на мнения
Още: Новият прочит на "Да живее България": Крайно време е да спрем да чакаме освободители
До днес учените бяха успели да създадат единствено хромозомите на бактерии и вирусна ДНК, които имат много по-проста архитектура.
Този път, който отне седем години усилия на международен екип от учени, доведе до изграждането на геном и съединяването на 273 871 базови двойки на ДНК от дрожди. Общият им брой е малко по-нисък от естественият му еквивалент, който има точно 316 667.
В действителност екипът от учени е направил многобройни промени върху генетичната основа на тази хромозома, отстранявайки излишните части, които не са необходими за възпроизводството и растежа на хромозомата .
Още: Извинисебе: Американският дон, вицедиджеят му и "сделката" за свободата (ОБЗОР - ВИДЕО)
Още: Акциите на "Възраждане" са сигнал към Кремъл, не към Европа
"Нашето изследване пренесе синтетичната биология от теорията към реалността", каза Джеф Боеке, директор на Института за генетични системи в медицинския център Лангон на Нюйоркския университет. Той е ръководител на изследването, публикувано онлайн в четвъртък в американското списание Сайънс.
Според него "този труд е най-голямата крачка на международното усилие да бъде изграден пълният генотип на синтетичните дрожди".
Още: Логиката в лудостите на Доналд Тръмп*
Още: Радев иска да сме с Тръмп, но ние си знаем: Тогава ни чака новият СССР
Тази хромозома еукариота (съдържа гени в клетъчното ядро на всички растения и животни), която е претърпяла безпрецедентни промени, след това се включва в живи клетки от бирени дрожди.
Последните реагирали съвсем нормално, но придобили нови качества, които не съществуват в естествената мая, подчертават изследователите. Те отбелязват, че тези дрожди имат 16 хромозоми общо, докато човекът има 23.
"Промяна на генома е като правене на залози, защото неподходяща модификация може да убие клетката", отбеляза още проф. Боеке.
Още: В България век по-рано: Украйна и руският империализъм - пак война и пак съвест
Още: Веднага край на свободията на Костадинов и подчинените му
"Проведохме над 50 хил. промени в ДНК кода на хромозомата и нашата мая все още жива, което е забележително", похвали се той.
С тази техника на повторно сглобяване на хромозомата , учените вече ще могат да манипулират генома на дрождите, за да а им придадат някои качества. По този начин от сега нататък би трябвало да бъде възможно да се разработят изкуствени видове дрожди, който да могат да произвеждат редки лекарства или някои ваксини, една от които е тази срещу хепатит Б, която се извлича от дрожди.
Изкуствената мая може да се използва и за стимулиране на развитието на по-ефективни биогорива.
