В България всеки разбира от футбол и политика. Чували сте го много пъти, нали? Ние обаче обожаваме да тръбим, че сме още по-надарен народ. Нищо, че най-честата аудитория, пред която го правим, отдавна сме си самите ние. Освен футбола и политиката, до един чаткаме и анализираме всичко свързано с енергетика, екология, външна политика, кризата в Близкия Изток, вокалните формати, кулинарните формати, фермерските формати, взимаме "компетентна" страна в отношенията между САЩ и Русия, между Турция и кюрдите и най-мразим някой акъл да ни дава. Ние от него имаме в излишък. Никой не си спомня кога последно имахме наш университет в топ 500 на света, кога последно мина ден от живота ни без да се сблъскаме с брутална липса на грамотност, но това не ни пречи да се считаме за гениален народ, "жертва на световен заговор".
Именно кухото самочувствие и достъпът до интернет дадоха шанс на обичайните "капацитети", най-често трайно безработни, да получат пак своята минутка виртуална слава, като се включат в темата за мача с Англия и расизма. 90% от хилядите мнения по темата, които се изляха по медии и социални мрежи, бяха от хора, които никога не са виждали стадион от вътрешната му страна. Хора, с трайно атрофирала мускулатура, но и с атрофирала мисловна дейност. Всички те, измежду които изскочи и г-н Тихомир Безлов, който е този тип обществени образи, които всеки е виждал, но никой не знае какво точно работят, съзряха "конспирацията", че действията на двайсетината фена на мача България – Англия са били с цел да се свали президента на БФС и натрапващото се внушение, че това е станало само заради расизма. "Просветиха ни". "Отвориха ни очите". "Не е правилно заради шепа лумпени г-н Михайлов да става изкупителна жертва".
За 25-те години, в които всекидневно се интересувам от футбол, това е най-безумното твърдение, което е достигало до мен! Още малко и ще излезе, че маймунските звуци от шепа фенове са ни отнели сигурната световна титла в Катар и поставянето на паметник на г-н Борислав Михайлов за особени заслуги към развитието на българския футбол се отменя. Нищо чудно, след време, за освобождаването на Борислав Михайлов да остане споменът, че е било несправедливо и заради расизъм… Това изкривяване на реалността и бъдещето интерпретиране на случая като "скроиха му капан" е безумно! То няма нищо общо с действителността и ще е кощунство и цинизъм един ден да се счита, че липсата на толерантност у няколко фенове е уволнила президента на БФС.
Всички в България, които знаят, че Гонзо не е само герой от улица "Сезам", могат да изброят 100 категорични и още 1000 достатъчни причини Борислав Михайлов, не от днес, а отдавна, да не бъде президент на БФС и расизмът няма връзка с нито една от тях. И ако на Стърлинг му е простено за статуса в Туитър, с който благодари на Бойко Борисов, че е поискал оставката на Боби Михайлов заради расизма, какво да кажем за тези наши сънародници, които искат да изкарат президента на БФС жертва на задкулисни интереси? Кому правите услуга? Само броени часове след като националният ни отбор е записал най-срамната си домакинска загуба в историята вие казвате на черното бяло... А в един от спортните сайтове, близки до властта, даже се появи статия, която казва, че Борислав Михайлов не бил толкова лош президент на БФС... Как си лягате, колеги? Как харчите парите, които сте получили за тези откровени манипулации? Как слагате цена на съвестта си или вече тя не струва нищо? Вярвате ли изобщо, че нормален човек би ви взел пасквилите насериозно?
Всъщност "лош" не е точното определение. Борислав Михайлов съсипа до такава степен българския футбол, че ще са нужни десетилетия, за да достигнем някакво нормално европейско ниво.
Цялостната политика на Борислав Михайлов в 14-те години на неговото управление ни докара немислимото - носталгия по Батето. Покойният Иван Славков вече ни изглежда успешен за времето си президент. Със сигурност беше и по-често трезвен. А спомняте ли си колко хора си мечтаеха "златното поколение" да смени модела? Боже, колко надежди се възлагаха… И как няма, като във футбола изстрадалият ни народ, поне до скоро, виждаше един източник на положителни емоции. Моето и много други поколения още пазим ярки спомените от "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов". Помним как изкарвахме посред лято зимните ръкавици от раклата и се правехме на "Боби Михайлов", мятайки се с плонж на асфалта, защото той беше един от нашите герои. Гледахме го както децата сега гледат поредния супергерой – с широко отворени очи и възхищение. Но супергероят стана антигерой, а футболът ни прие неговия образ и подобие - залитащ, грохнал и безперспективен. От мечти за следващо американско лято, през "обиграване на състава за следващия квалификационен цикъл", до сегашното състояние, което се затруднявам да определя, защото отдавна удари с тътен представите за дъно. Вижте класирането в групата ни и кои отбори в Европа имат победи, а ние още нямаме такава. Ние сме много по близко до аматьорския футбол, отколкото до професионалния.
А клубните отбор? ЦСКА отдавна не е ЦСКА и никога няма да бъде. Левски 11 години вече е на автопилот. Стадионите, базите, юношите и треньорите, които ги подготвят са на нулево ниво. Даже на поднулево. Имаме един "Лудогорец", който е там, където е заради големите братски амбиции и неограничен, на практика, бюджет. Средната ни посещаемост на мачовете е колкото на трета дивизия в Шотландия. Най-добрите играчи от първенството ни отиват да играят във втора турска дивизия, в Кипър, във втора дивизия в Китай, във втора дивизия в Унгария и както е тръгнало скоро ще изнасяме най-добрите ни футболисти и за първенствата за Черна Гора и Косово.
Но, да, "онези с качулките свалиха Боби Михайлов". Нищо, че те са там всеки мач вече 20 години и са правили подобни изпълнения много пъти - безнаказно, защо ли - нали имаме закон за футболното хулиганство вече, нали МВР проверява по 20 пъти преди да влезеш в стадиона дали си носиш водичка, нали камери има, нали ... Президентът на БФС иначе си е перфектен. Ами не е, господа и госпожи "универсални разбирачи" и платени драскачи. Защото тези, които милеем истински за този спорт, отдавна знаем, че рибата се вмирисва откъм главата, а българският футбол откъм перуката. И така е вече 14 години. Дано, в крайна сметка, си останат завинаги толкова.
Автор: Димитър Лазаров
