Няколко часа предстартова треска и около час и малко безплатно надъхване с патриотични песни - със съвсем скромен разход на ресурс Слави Трифонов показа, че има кой да вдъхнови България не само когато става въпрос за спорт.
Коментар на редактора
Ефектът на еуфорията и адреналина е нещо старо като света. Подобно на наркотичните вещества, адреналинът води до пристрастяване. Когато количеството му е повишено, тогава сякаш всичко се изчиства, разбирането за света става просто - това е грешно, другото е правилно. И е страшно гот - адреналинът те кара да летиш, кара те да се чувстваш всемогъщ, кара те да се чувстваш добре.
Според различни изследвания около 30% от населението на Земята имат много висок праг на стрес, който е необходимо да прескочат, за да се задейства отделяне на адреналин. Вчера (29 октомври) Слави Трифонов успя с три песни и половина да покаже какъв е инструментът да бъде прескочен политическият ни праг и да достигнем до състоянието, при което да се събудим за политиката. Традиционно в България политиката е синоним на скука - или на антагониста на адреналина, т.е. епинефрина. Така че раздрусване тип "Слави Трифонов на Орлов мост" ни е необходимо - защото имаме ниско ниво на адреналин спрямо политиката, а това води до гражданска сънливост.
Когато говорим обаче за рационален избор, адреналинът често е най-лошият възможен съветник. А референдумът на Слави Трифонов предполага рационален избор. Въобще когато тръгнем на избори, идеята е да го правим рационално - да преценим кой и какво може да ни свърши работа, за да живеем по-добре по-дълго време. Не за времето на една патриотична песен или за времето, необходимо да изядем едно кебапче и да ударим една бира. Защото тогава тръгваме по пътя на "Ще ви оправя за 800 дни" - помните ли го?
Въпросите от референдума на Слави са важни за бъдещето ни. И е важно да си дадем абсолютно ясна сметка какво ще стане, ако отговорим на тях с "да" или "не". Сметката не е само чиста математика - тя е и избор, който включва човешки фактор. Затова добре си помислете - искате ли мажоритарна система на избор в два тура? Прочетете поне мнението на хора, които пресмятат какво би станало, ако я въведем тази система - не само на юруш, а използвайки точна наука като математиката. И къде я има тази система - в държави с двукамарни парламенти, нашият, ако сте забравили, не е такъв! Помислете и дали вече не ни питаха за задължителното гласуване, в кои държави съществува то и как са се развили те - по-хубави ли са станали, когато там са почнали да гласуват задължително? И накрая - помислете дали е ефективно да кажем субсидията на партиите да е 1 лев на глас? Защо не 50 стотинки? А защо не 1 стотинка? Защо не тези в парламента да са без субсидия, а тези извън парламента - да имат символична подкрепа, за да оцелеят до следващите избори и да предложат нещо ново на тях?
Всеки от въпросите на референдума на Слави изглежда прост - особено когато пеем "Назад, назад, моме Калино". Когато свърши песента обаче, когато адреналинът се изчерпи, никога не е просто. Затова - мислете сега. После ще е късно!
