Aко oще не сте го гледали, то вероятно сте поне подразбрали, че след "Игра на тронове" HBO пусна нов сериал, твърде близък до нас и твърде важен за споделената ни със СССР история - "Чернобил". Този сериал се гледа по различен начин по целия свят. За масовата американска публика е нещо зрелищно, но вместо със зомбита, с радиация и соцекзотика. За жертвите на аварията - болезнено припомняне на събитията от 26 април 1986 г. За вероятно половината източноевропейци - въздъхване, че онези времена са свършили. За другата половина източноевропейци - вероятно пропагандна война на Америка срещу Русия, измислици, русофобщини, поредното легитимиране на Запада през атаките срещу комунизма.
Тези спорове ще оставим на хората, които ще си ги водят - макар, че е ясно, че предварителното отношение, което човек има към онази епоха, така или иначе ще определи и отношението му към сериала. Друго обаче е важно: в последния епизод имаше една хубава реплика на професорът по ядрена физика Валери Легасов. Застанал пред трибунала, водещ делото за аварията, и отговорен да обясни какво е предизвикало аварията в Чернобил, той каза:
"С всяка лъжа сме в дълг към истината. Рано или късно този дълг се плаща."
Ние впрочем казваме нещо сходно у нас: "С лъжи може да стигнеш далеч, но не може да се върнеш обратно".
Казаното, макар и по повод избухване на реактор, е валидно в много по-широк контекст. Натрупването на лъжи изглежда безопасно на политическият елит; интересът им към лъжата стига до там дали има опасност някой да ги прати в затвора - и щом стигнат до спасителния бряг на "не е морално, но е законно", както често ставаше с "Апартаментгейт", въздъхват спокойно, сигурни в необезпокояваното им бъдеще.
Само че не става така; струпването на лъжи винаги водят до определен тип експлозия - тя просто не е мигновена, а със закъснител.
Лъжите на Прехода избухнаха в многомилионна емиграция.
Радиацията на фалшивите новини и обратното на тях - лъжите на неолибералния елит - избухнаха в огромна бразда, която раздели маниакално българското общество.
Лъжите на вестниците избухнаха срещу самите тях - в отлив на читатели и краят на хартиените издания.
Лъжите на властта - колкото и бавно да става - все повече оформят бъдещия ѝ край, който се отлага единствено поради липсата на алтернативен играч: в момента, в който той се появи, краят ще стане възможен.
Лъжите на брокерите винаги избухват в пукване на имотния балон, рано или късно.
Лъжите на социолозите се обърнаха срещу тях и доведоха до спад на доверието към проучванията им.
Лъжите на Цветанов се обърнаха срещу него и той попадна в парадокс, от който нямаше как да избяга.
В политическите среди винаги се мисли, че лъжата е прекият маршрут към успеха, супер магистралата, по която минават толкова много хора, че вече има задръстване, а от теб зависи дали да назначиш катаджията, който да те глоби за високата скорост. Но няма как: дългът към истината винаги се плаща, независимо от радиацията на измамата.
Автор: Райко Байчев
