На 24 април, 2020 година математикът от БАН проф. Николай Витанов, който е и част от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса (НОЩ), каза пред БНТ: "Ние излязохме от пика и изгубихме битката по Великден", оприличавайки многобройните пътувания на софиянци като "дълги пасове".
На 25 април Бойко Борисов стигна да откровението, че пътуването на повече хора Великден "не се е отразило негативно на заболеваемостта, тъй като най-вероятно хората са останали изолирани".
Ден по-късно доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че ключово е не къде ходиш, а как се държиш, доколко спазваш противоепидемичните мерки, като допълни, че по отношение на излизане от градовете може да се мисли режимът да остане контролиран, но значително по-облекчен.
Кое от тези изявления е вярно и кое – фалшива новина? Ако е първото по време, това на проф. Витанов, който е част от НОЩ, това означава, че той и щабът са отговорни за манипулиране на общественото мнение чрез разпространяването по БНТ и други електронни медии, на неверни твърдения, без каквито и да било потвърждаващи ги факти, но сизползването на футболни аналогии и метода на внушението. Нима софиянци отидоха по Великден до фабрика "Мизия" в Плевен, за да заработят по някой лев допълнително, или пък да се доизлекуват във видинската болница? Защо по същия начин не се коментира опасността от "късите пасове" на ежедневните трудови миграции към и от София?
Както видяхме, само след ден-два, по-високопоставени от проф. Витанов, представители на "партядрото" заеха диаметрално противоположна позиция и сега чакаме със затаен дъх следващите съвети на щаба, въпреки че не живеем в страната на Съветите (СССР). Предвид че в някои от реакциите си щабът наподобява пропаганден отдел в Министерството на истината през 1984-та, последващото развитие на ситуацията е повече от предвидимо. Все пак един от основните принципи, който изповядват всички добромислещи в него е да не виждат аналогиите и да не забелязват логическите грешки.
Определено хората очакват от управляващите честно отношение, непротиворечиви послания, премислени действия и реално изпълними разпореждания, но не и насаждане на страх и прилагане на непропорционални на ситуацията ограничителни мерки. В крайна сметка, след определена възраст, девствеността е по-скоро девиантно, отколкото нормално поведение. Тя няма как да продължи линията на живота. Дано следващата заповед да не направи задължително носенето на девствени пояси.
В тази връзка е добре да се преосмисли необходимостта от прилагането на някои от противоепидемичните мерки. Всяка една от тях има различен смисъл и ефективност.
Така например спазването на физическа дистанция и социална изолация се възприема с разбиране от всички и не е необходимо да се натяква на хората непрекъснато за това. Те го осъзнават и то подсъзнателно, на ниво инстинкт за самосъхранение. Това са ключовите мерки, които имат най-голям и повсеместен ефект.
Колкото до карантината, тя е задължителна при доказаните заразени, контактните с тях и завърналите се от чужбина. Строго препоръчителна е за възрастните и други рискови групи. За съжаление е неприложима за неустановените безсимптомни вирусоносители. Няма ли масов скрининг – няма ефективна карантина. Затова властите я подменят, налагайки избирателна блокада – по хлабава за областните градове, по-строга, но в действителност, нискоефективна – за София. Потокът на ежедневните трудови миграции от и към София е толкова голям, че реално обезсмисля тази мярка, така както животът отхвърли недомислените опити за допълнителни времеви ограничения на КПП-та на София. Движението на хора между градовете е далеч по-малко опасно, в сравнение с недобросъвестното отношение към носенето на лични предпазни средства и спазването на строга хигиена. Примерите от болничните заведения са показателни за това.
Предвид всичко гореизложено е неясно защо управляващите упорстват за запазване на военновремените блокадни мерки. Добре е да се припомни, че при война блокадата служи за ограничаване на действията и изтощаване на врага. Кой е техният враг?
Автор: доц. д-р Иван Дреновски
