Пазителите на МОЧА биха били само комични персонажи, ако в сюжета на техния протест нямаше един дълбоко възмутителен аспект. Същите тия другари, благодарение на които България беше под руски (съветски) ботуш 45 години, същите безумци, които разрушиха де що е имало красиви сгради в столицата, сега надигат вой за една купчина камъни със съветски шмайзер отгоре.
Ако си направите труда да погледате малко снимки от стара София, ще останете изумени от европейския вид на столицата ни. По онова време, през 30-те и началото на 40-те години градът е бил изумително стилен, а сградите наподобяват някои квартали на Виена, Будапеща и Прага, които са отлично поддържани и до ден-днешен.
Къде са онези софийски сгради, строени от архитекти - западни възпитаници? Къде са спиращите дъха витражи, арки и скулптурно-декоративни орнаменти? Къде е човешкият облик на София, от който днес са останали едва неколцина емблематични сгради, строени все по царско време?
Погледнете булевардите в старите фоографии - все едно се разхождате из днешен Рим. Всичко излъчва изящество и архитектурата е наистина застинала музика. Визията на тогавашния столичен център поразително прилича на някои части от центъра на Лондон с тази разлика, че там хората не са били под съветски чепик.
Почти всичко стилно и красиво в София е разрушено от работническо-селската власт, която си е въобразила, че нейните виждания за градска естетика, успоредни на съветските, са най-добри. И че буржоазните къщи трябва да бъдат завинаги разрушени, както и животът на техните обитатели.
Младите българи трябва да знаят истината - Девети идва и премазва всичко като верижен трактор. Под валяка на комунизма, кръстосал цялата родина нашир и надлъж, остават безброй архитектурни шедьоври - и във Варна, и в Пловдив, и в други градове. Донякъде успяват да запазят предкомунистическия си облик Русе и Велико Търново, но ситуацият в София е тотал щета.
Народният съд, наред с присъдите за екзекуции, дава зелена светлина и на насилствено отнемане на стотици имоти. С повечето от тях никой не знае какво точно се е случило, дори наследниците на ощетените. Това е така, защото документалните следи са били изцяло в ръцете на същите онези другари, по-точно - на техните чеда. Част от тях са разрушени, съвсем малка част - реституирани, а в останалата си живеят внуците на червената върхушка.
Възрастни софиянци разказват, че партизаните са се настанили в най-стабилните къщи в идеалния център, изгонвайки техните собственици по различни начини - най-често чрез изпращане в лагер или принудително изселване. Повечето интернирани се завръщат в София, но не успяват да си вземат обратно апартаментите.
Наследници на пострадалите твърдят, че прословутите еврейски кооперации в столичния център са били разпарчетосани между червени министри и Политбюро. Щетата е всеобхватна - обезглавена е не само държавната администрация, но и науката, и артистичната бохема, и интелигенцията. Това е основната причина София да заприлича на азиатско предградие с разностилни фасади, убийствена еклектика и откровена грозотия.
Та загрижените за МОЧА първо да върнат на България европейския облик на нейната столица - има доста запазени фотографии, а стари архитекти пазят и скици, и чертежи. Ако се разрови човек в архивите на едновремешния Жилфонд, със сигурност ще открие коя сграда чия е била, преди да стане комунистическо общежитие.
Другарите, даващи дежурства под шмайзера, да направят стотина съботника и да върнат на софиянци поне малка част от едновремешната атмосфера. И да не се държат като опълченците на Шипка, че стават смешни. Би трябвало да са наясно, че МОЧА не е паметник на българо-съветската дружба, както десетилетия наред са им втълпявали.
ОЩЕ: Познати политици бранят МОЧА (ВИДЕО и СНИМКИ)
Аргументът, че в Европа има много такива паметници, е чиста лъжа. Има, но не такива, а много по-скромни. И са наистина просто паметници, а не монументи, възхваляващи руската имперска мощ. Да не говорим, че далеч не са толкова грозни. Поне аз не познавам човек, който да намира МОЧА за красив. Той всява отвращение, защото символизира насилие. Неслучайно край него основно се пие бира и се пикае. Сутрин се намират и спринцовки, което е опасно, ако се озовете там с куче или с дете.
Да, пазители на шмайзера, това място е една сренощна тоалетна и някои от вас едва сега ще го разберат. Нито е място за братска дружба с когото и да било, нито има атмосфера и потенциал за духовно средище със сегашната си скулптурна композиция и със зловещите гранитни блокове.
Съветската армия е завоевател и окупатор. И от нищо не ни е освободила, освен от някои наши исконни земи, били под българска администрация до 1944. След нейното нашествие България губи 120 000 000 долара по присъдените от Парижкия договор репарации и още 100 000 000 долара за изнесените в Германия наши стоки, които руснаците ни забраняват да си вземем. Компенсации за нас няма никакви, а загубите продължават цели 45 години, в които страната ни е изолирана от европейските пазари, на част от които преди това е била лидер - зърно, тютюн, розово масло, вълна...
Никой не е канил у нас съветските войски и българският народ не е участвал в тяхната "освободителна" война. Затова шмайзерът ще си отиде в историята, където му е мястото.
Автор: Стефан Стефанов
