Участието на ДПС в управлението на страната е доста странно - не се вижда и няма явни доказателства дали това участие е реално, но то размества разни неща, най-вече хора по сладките държавни служби и направленията на паричните потоци, от време на време фучи, от време на време се спотаява.
Същински полтъргайст!
Колкото и да отричат от некоалицията, ДПС участва в тяхното житие-битие. Не просто като гарнитура, а като сериозен фактор. Това се вижда и от самите заети с управлението, и от обществото. И понеже вече няма накъде, една от съставните части на сглобката с половин уста призна, че Сараите не са съвсем изолирани от властта.
Още: "На всяка манджа - мерудия": Пеевски се намеси и в казуса "Пирогов"
"В известен смисъл ДПС са част от некоалицията, когато става въпрос за конституционните промени и бюджета. ДПС не могат да бъдат изключени от процеса", обяви лидерът на СДС Румен Христов.
Прав е - не могат. Пробваме се да ги изключим, откакто са се пръкнали, но без успех. Точно обратното - колкото повече расте съпротивата срещу този корпоративно-политически конгломерат, толкова повече той се разраства. Поглъща всеки, който се изправи срещу него и след поредната битка излиза по-голям и по-силен. Примерите са безброй - разбиването на СДС по времето на Мултигруп, компрометирането на БСП (може да е било и съвсем доброволно) по време на Тройната коалиция и така нататък. Където стъпи сарайско краче, трева не никне.
Днешните управници, доскорошни анти-ДПС ентусиасти, дали са знаели с какво се захващат, обявявайки се против Доган и Пеевски? Ако са знаели, очевидно не са се подготвили добре за тази битка. Ако пък не са знаели, язък за всички, които са гласували за тях. Ако пък са си правели сметката да се пробват да припечелят нещо, като първо притиснат ДПС, а после се спазарят с тях- това би било върхът на политическото мерзавство.
Още по темата: Тестът на Пеевски
Видяхме докъде стигнаха усилията им - Пеевски се хили от първия ред в парламента, че и Христо Иванов се консултира с него по конституционни въпроси.
Сигурно има и по-големи падения в българската политика, но това да влезеш в нея, развявайки байрака на промяната с анти-ДПС възгласи, а после да се колаборираш точно с тях, не е много назад в класацията.
По-големият срам е, че това не се признаваше - поне до вчера. Не че днес имаме официално признание, но има някакви симптоми това да стане. Макар и под сурдинка, вече се продумва за неизбежността на ДПС като партньор.
Но ние знаем какво следва. Който се е съюзил с тази партия, не е прокопсал; работата на журналистите е да припомнят именно това. Тя умее да се вгражда във всичко, включително и в своите антиподи и да приема техните очертания. Да имитираш противника си, за да успиш него и аудиторията, е ход, който трябва да се изучава от студентите по политология.
Има и една цикличност в напъните на ДПС към властта - след продължително пребиваване в по-сенчест и полуопозиционен статут в един момент излиза лидерът или някой от върхушката и обявява, че партията иска открито да участва в управлението. Може би това е и смисълът на Румен Христовото изявление - да ни подготви за мига, в който ДПС директно ще си поиска по-ключова роля.
А бившите ентусиасти, днешни некоалиционери, ще бъдат тотално изненадани. Тъкмо поизпраха нещичко и кошът за пране се обърна и ги затрупа с нова камара. От нея вече няма как да излязат такива, каквито бяха.
Автор: Стефан Стефанов
Още: Пеевски ни пази от руснаците така, както Бойко - от комунистите
