Новогодишната личност е твърде симпатична персона, около която цари невероятна суматоха в последните мигове преди грандиозното Новогодишно събитие. Лудницата, която Яворов описва в селския двор в поемата си „Градушка”, по повод трудовите занимания по-късно на полето, изглежда бледа представа пред онова, което стяга фигурата на Празнуващия.
Като същинска вихрушка той беснее в големите хипермаркети, молове и квартални търговски обекти. На цената на неистови усилия в последните паметни, сюблимни мигове, преди да хлопнат кепенците на хранителното учреждение, продоволствията са осигурени.
Преминал през хиляди трудности, Новогодишният човек концентрира вниманието си в трескаво трапезно приготовление. Тук на преден план изпъкват личностните му, креативни качества, извеждащи го от глупостта на традиционния подход в аранжирането на домашните сепарета. Богатата фантазия го спасява и от недъга, който е вкоренен у повечето нашенци, да мъдри новогодишни късмети за баницата, при все че интернет е свършил тая мръсна работа от време оно.
Новогодишният човек отделя и специално внимание на подбора на алкохолните питиета. Задължително присъствие на собствено произведени вина, ракии, вишновки и още по-задължително участие на квалитетни марки уиски, водка и джин – отлежали, престояли, с червени, сини и черни етикети - закъде без тях. Култът към алкохола предхожда дори култа към свинята, ала безспорно и двата ритуални обреда са в неразривна система, когато става въпрос за доставяне на удоволствие.
Често пъти Новогодишната персона не може да се похвали обаче, че прилича на по-горе изброените. Нещо повече, тя ще стане свидетел на сливането на стрелките на часовника я в асансьора, я в автомобила, я по път за поредното участие във вече фрашканата кръчма или дискотека.
Новогодишната личност е призвана да дарява удоволствие и веселие на другите, чуждите, като разгаря жарта на настроението с убийствените си парчета. Но все пак по-голям оправдателен аргумент от Новогодишните хонорари няма. Те разрушават всякакъв мит за непълноценно прекарано празнично време и градят основата на този, който твърди, че превърналият работата в хоби, или хобито в работа, е най-честит на Земята, пък било то и по празници…
Новогодишната личност има и свое друго превъплъщение, осмисляно най-често като паразитно. Поради недотам наличие на желание или възможности, тя пропуска организационните моменти на купона и ги оставя в ръцете на напълно непознати. Към „чуждите” спада и кариеристът с хобито – готов на апокалиптично мръзнене по площадите. Новогодишният човек хапва на две – на три, грабва жертвеника с алкохола и изчезва да се наслади на аванта спектакъла в центъра на населеното място. Общо взето, нищо не се изисква освен калено здраве и мотивирано настроение.
Новогодишната политическа личност също интригува със заниманията си, когато е в отпуска, достойна да формира нов месец от календара. Тя е запълнила времето си с открития, посещения по халтурни мероприятия и удоволствия от планински характер. Можем да я видим как раздава годишни награди или дава оценки за отминаващата година. Всичко цели висока помпозност и събиране на последен пиар прах преди речта на държавния глава завинаги да отпрати миналото някъде там, сред върховете на Колорадо.
Образът на Новогодишния човек, който живее в телевизора и оттам весели обществото, е също толкова вълнуващ. Зададе ли се поредица от празници, следват и специални празнични издания на шоу продукцията, която той реализира. Те имат за цел често пъти да повторят на зрителите най-ексклузивните моменти през годината, като концентрират на едно място свръхемоционална приповдигнатост. Изключително модерен и заобиколен начин Новогодишната шоу личност да пусне екипа си в кратка почивка, докато аудиторията се наслаждава на „The best of the best!”
Сред целия тъп позитивизъм по празниците се прокрадва и образът на вечно недоволния от целия свят Новогодишен български човек. Той най-често определя себе си на реалист, осъзнал пределно добре ситуацията, в която живее. На него му е дошло и до гуша от „противната смрад на скапаната държава”. Цветущите епитети, с които квалифицира обстановката на своето съществуване, са рожба на товара, тежащ на плещите му. Апатията към каквото и да било удоволствие ще бъде негова спътница и в Новогодишната нощ, за да дръпне щепсела на телевизора още преди тържественото слово на президента от Международната космическа станция.
Той ще завещае на недоволството си и на идващите 12 месеца, защото само то осмисля живота му. И пак през Новата година Новогодишната личност ще протестира, ще коментира, без да разбира, ще беснее, ще се пали, ще осквернява и дискредитира, защото така му иде отвътре, защото друг аспект на битието си не познава и не оразличава. Все пак да му кажем едно „ЧНГ”, па много му здраве!
Новогодишният човек приема образ и на професионален пироман, та трещи и гърми навред. Не е възможно да бъде сглобено адекватно обяснение какво провокира потребяването на запалителни звукови предмети, въпреки че психолозите смятат, че това се дължи на стремежа към себеизтъкване и надмощие над обикновените празнуващи. Ако питате мен – избиване по-скоро на комплекси, че не си достатъчно изобретателен, за да създадеш задоволително празнична атмосфера. Ала както и да е. Фактът, че посрещането на Новата година минава под знака на Новогодишния пироман, който оглася навсякъде, достатъчно красноречиво говори за уникалното ни разбиране за забавление, душащо се сред барутните пушливи изпарения…! Бум! Евала – пак гръмнаха!
И нека не забравяме, че Новогодишният човек притежава още един профил, за който рядко се споменава с цел да не се наруши идилията на инфантилния позитивизъм.
Новогодишната личност е и тази, която изпраща година, отнела близък човек, година на трудности, драматични обрати, неистови изпитания и страдание. Новогодишната личност е и тази - осиротяла, изоставена, отхвърлена, потънала в забвението на институциите. Новогодишната личност е и кварталният просяк, бедното гаврошче по гарите, старикът без покрив.
Всички те са далеч от суетите на съществуването, от култа към свинята, от алкохолната наркоза, от площадния спектакъл, от грубия политически брътвеж, от шоу профанността, от елементарното недоволство, от гърмежите и крясъците. Всички те ще са доволни на обикновеното разбиране и проява на доброта. Ала откъде, щом целият български свят се е побъркал и треска го тресе за грандиозното мазало след няколко часа! Но стига! Сипвайте си! Кувертите ни чакат! ЧНГ!
