Ще кажете, нямаме ли си други грижи, че да обсъждаме как точно депутатите са си направили обща снимка пред парламента. Отговаряме: нямаме. Всичко е слънчево и прекрасно и не ни интересуват закони, не ни интересуват реформи, скандали, болести, интересува ни защо депутатите от ГЕРБ и "Има такъв народ" не се появиха на общата снимка за началото на 46-ото Народно събрание.
От ГЕРБ заявиха, че "спонтанно" са взели това решение, от "Има такъв народ" не отговориха дори спонтанно. Трябва да се признае, че поне при парламентарната група на ГЕРБ това вероятно е първото спонтанно решение, правено някога. Досега нямаше такива фриволности. Имаше планово и предварително ясно гласуване на всичко, завещано от министър-председателя; онзи, който гледаше на Народното събрание като на конституционно изискана овцеферма и брилятно наглеждаше и окуражаваше всичко най-овчо, с което депутатите можеха да допринесат за парламентарната република. В този смисъл партията, освен народа, представяше и тежко заблеяни аграрни сектори, за да може да бъде, както се казва, напълно инклузивна.
Резултатите са печално известни: изключителен срив на доверието в парламента, но пък депутати, чиято политическа дейност често се изразява в това да споделят статусите на Борисов в социалните мрежи и опорките на ПИК пак там, и да възкликват, в задавен възторг: браво господин Борисов! Браво! Господин Борисов например показва колаж с мъртви астронавти - браво! Господин Борисов казва, че построил 500 милиарда магистрали - браво на човека, не можем ги боядиса. Тази предразположеност към главатарски сантимент се проявяваше и по друг начин - да кажем, шаманско тропане по парламентарни трибуни и избухване в овации на пресконференции, които започват да служат като препинателни знаци в края на всяко изречение. Напомнят на други времена - на другаря и неговия охранител. Но охранителят е вече друг - сега "гони комунистите". Но пак му пляскат.
Но да оставим ГЕРБ, там няма нещо ново. Твърде интересна е ситуацията с "Има такъв народ" и това, че те също не се появиха на общата снимка за началото на 46-ото Народно събрание. Тук идва един съществен въпрос: какво да прави сега суверенът? След време ще се гледа тази празна снимка и ще се вижда, че онези, които представляват суверена, изобщо не са се появили, понеже не могат да са на едно място с други, които представляват суверена. Не може ли този суверен все пак да е демократично настроен и да излъчва многопартиен парламент, давайки превес на една или друга сила? Или е суверен, само ако гласува ударно за "Има такъв народ". Иначе е само суеверен.
Това е особено важно, тъй като голяма част от успеха на "Има такъв народ" се дължи на способността да припомнят. Тоест, да влизат в позиция, в която всички извращения на прехода се нуждаят от припомняния за базови положения - че например сме парламентарна република, че парламентът е над министерски съвет, че протоколът е въпрос на престиж и доверие, че тази институция най-сетне трябва да се върне към истинската си функция. Но чак пък снимка - не. Това е прекалено...Между другото - всичко живо депутатско се побърка от селфита в Народното събрание; една обща снимка ли не можахте да си направите? Тъкмо физиономиите са по-отдалечени и оттам - по-приятни.
Има един много хубав български роман, "Чамкория", в който, когато героят гледа стара снимка, започва да му се струва, че всички онези, които гледат към фотоапарата, казват следното: че ти, гледащият, трябва да си по-добър от тех. И че каквото и да правиш, опитай се да бъдеш по-добър от тeх. Това, разбира се, е чудесна метафора; политическа, лична, художествена, всякаква. А това, което направиха депутатите, е друго - стандартна плиткоумна простащина.
Да си по-добър от тех е много вероятно, да. Ще успееш.
Лошото е, че дори няма да се налага да полагаш усилия.
Автор: Райко Байчев
