Както е известно в природата нищо не се губи, а се преобразува. Ако имаме емпирични трудности за разбирането на този закон, то нека предложим убедителен пример.
С огромна тъга изпратихме Цветан Цветанов от политическото поле и ни беше много трудно да си представим как ще се живее и пише без него. Тук няма ирония - Цветанов бе основно вдъхновение, строителен материал за всяка текст, любим персонаж. Това бяха 10 плодотворни години, стотици несвързани изказвания, които всеки автор чакаше с нетърпение и изживяваше всяка пресконференция като страхотен стендъп, който се следи с ръкопляскания и вдъхновение.
Но ето, че всичко си дойде на мястото - Цветан Цветанов е тук и отново, просто вече се казва Данаил Кирилов. И влезе в играта от раз. Веднага състави каноничен образец - Диалогът за "Джуркането" и Белият хакер" ще се помни дълго, а за да бъде разбран се нуждаем от широк екип специалисти - лингвист, юрист, психиатър, логопед, литературен критик и вероятно негов близък, който е свикнал на това нещо и може да го обясни на широката публика.
Как би изглеждал сблъсък между двамата? Ето две техни изказвания:
Кирилов:
"Много неща могат да станат в този момент. Излезе грешка. Към момента, тази система...се поддържа...на добра воля....извинете, но по този въпрос...вие нямате ниво да го обсъждаме заедно....Изборът, така нареченото джуркане...колега, пак казвам: не сте длъжем да ми обяснявате...нелоша система, която обаче се нуждае от грижа. Иска ми се това да е експерт. Така наречения бял хакер."
Цветанов:
„Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега…“
Кое е по-добро? Кой е по-добрият бял хакер? Не мога да определя - което прочета последно, ми се струва по-добро. От една страна при Цветанов има истинска яснота на изказа, стремеж за вникване в същината на проблема, разгъване на прецизен словесен поток. Но пък Кирилов е много по-добър с внезапните завои на речта, с неочакваните развръзки на изреченията, сложната система от намеци и категоричност. Има и още нещо: при Цветанов ти е тежко, защото не може да разбереш какво иска да каже. При Кирилов разбираш и от това ти е още по-тежко. Кое тежко е по-хубавото? Аз пак не зная, пак съм объркан. Ще успее ли Кирилов да се справи с огромното наследство на Цветанов? Ще успее ли да се справи с огромния обществен натиск да доставя необходимите забавления? Това е голяма трудност и голяма предизвикателство. Но показа засега добър дебют.
Автор: Райко Байчев