Васил Левски. Национално самосъзнание. Обединителен патриотизъм. С тези думи соченият за „най-добрия политически играч” в България Ахмед Доган разбуни духовете в България. И отново на позната тема – влиянието на Турция в политическия ни живот.
Коментар на редактора
Години наред на Доган се създаваше ореол на велик комбинатор. Но колко точно струва той можем да разберем само от едно – ДПС имаше възможност да е решителният лост във властта в няколко управления и не стори нищо, за да бъде България достатъчно силна така, че да говори на Ердоган както заслужава един диктатор.
Явно е, че Доган загуби много от създаването на ДОСТ – и опитва да мисли напред. Най-конвертируемата политическа монета сега, а и със сигурност в следващите години, е патриотизмът. Вече три-четири години неговите „семена” биват сети и поливани – ордите от Изток, които ще ни залеят и ще разрушат живота ни такъв, какъвто го познаваме. Много хубавият ни животец – този на последно място във всичко добро в ЕС. И сега Ахмед Доган опитва да хване лейката, с която да полива тези семена.
ДПС има нужда да се трансформира, за да продължи както досега – а какъв по-добър начин от това да овладееш и канализираш патриотичния плам? Няма да стане изведнъж, няма да стане от раз – но лека-полека, с постоянно лансиране в стил 1 лъжа, повторена 100 пъти, става истина, с манипулации зад кулисите, с ето ви на вас това, дайте ни онова, с импулс да се защитим от общия враг – на султана, резултатът е много предвидим. Съмнява ли се някой, който поне малко познава политическата ни класа?
Няма вечни врагове – има вечни интереси. А интересът на Доган е той да дърпа конците в своя изгода. Сега обаче ДПС е близо до ситуацията, в която беше БСП през 1997 година. И ако така наречените ни политици не го осъзнават и не нанесат сериозен удар върху структурата, която години наред брани интересите само на тесен кръг от хора за сметка на обществените, значи наистина са по-големи глупаци, отколкото демонстрират по всички възможни начини. По дрехите посрещат, по ума изпращат – дрехите и умът на Доган, както и на Местан, са отдавна ясни. И двамата са сред тези, които няма да донесат нищо добро на България - служат на различни господари, но с едно и също намерение. А предвид предстоящите трудни години в отношенията с Турция, трябва първо да отстраним слабите места в собствения си двор, преди да спираме чуждите опити да ни казват как да подредим този двор.
