Много е мъдър българският народ, щом е успял да даде такава брилянтна формулировка за борбата с нещо нечисто. Окаляни ще бъдат всички, навлезли в калния терен, с цел борба. Но възниква въпросът - какво да правят, да не се борят ли? За да останат чисти? А всъщност ще бъдат ли чисти, отказвайки се?
Има и други поговорки, но няма да се спираме на тях, че току виж някой се е познал и засегнал. Ние сме хора на перото и просто си разсъждаваме, ползвайки литературни фигури и прийоми, включително измислени герои.
Само ще припомним, че политиците като цяло и депутатите в частност, за разлика от литературните персонажи, са реално действащи лица, временно заети с управлението на държавата. И като такива следва да се изказват премерено, възпитано и интелигентно, ако последното изобщо е постижимо за тях.
Вместо това имаме ката ден един несекващ лаф моабет, подходящ повече за селски хоремаг и включващ седене в скута, мазно турско кафе и сакън, не ми пипайте прокуратурата. "Аз та напрайвам да ма знайш кой съм", викаше Калоянчев в една комедия. Та и Феномена така звучи тези дни - явно не го слушат, щом ги заплашва. Или определени постове в регулаторите, или нещо друго, но явно нещо му бърка в рахатлъка.
Словесните му излияния имат точно тази цел - да откажат и Христо Иванов, и Кирил Петков от намеренията им за промяна. Да си останат нещата така, както са - съдебната власт да си е нереформирана, а антикорупционните органи да дават заето, когато обществото вдига тревога за определени политици. Които според прокуратурата са ангели небесни.
Атаката срещу Христо Иванов не е просто някакво несръчно персонално заяждане. Тя има нескрита, дори афиширана цел да компрометира този човек, който явно е пречка за нещо си. Тоест, и него, защото вече успя донякъде компрометира доста други.
Паралелно с това - да се добие някакъв имиджов плюс за ДПС. Върнали били парламентаризма в тая сграда, на тях се дължала Конституцията, те са всьо и вся, рецитира Пеевски. Странно защо нямаше реакция от Борисов на тази фукня. Той, когото "три папи" са го галили по главата, той, който е и генерал, и премиер, и столичен кмет, и доктор на науките, той, който по принцип и Менделеевата таблица е измислил, дремуцайки под магнолията, да бъде така неглижиран! Мълчи си. Ами сигурно има защо да си мълчи.
Вместо него обаче се обади Габриел. И повтори по отношение на меморандума същото, което предния ден каза Борисов. С добавката, че се срещала с посланици от ЕС да си говорят за дереджето у нас. Ами браво, добре е направила. А те какво са казали - че меморандумите са кофти нещо ли?
По-добре е Габриел да каже защо като се разбираха за ротацията, че и документ подписаха, не беше опит за политическа търговия, а сега смята меморандума за нещо точно такова? Принципът е същият - това за мен, другото за теб, всички да са доволни.
Но ние можем да я разберем - притеснена е, защото може цялата ѝ старателно редена брюкселска кариера да свърши много рязко. И всички обещания на Борисов за реки от мед и масло в нейното политическо битие да се окажат кьорфишек, защото той се прояви като не много добър пророк.
Впрочем, добър пророк не се оказа абсолютно никой. Включително социолозите, които напоследък просто не знаят какво да прогнозират. Не че самите политици знаят. Те само се чудят кой на кого да прехвърли отговорността за политическата бъркотия.
Каквото и да говори Габриел, е повече от ясно, че едва ли ще откаже премиерския пост, който я чака след 6 март. Опитите да се вмени на ПП-ДБ едва ли не вина за желанието им да удължат живота на сегашното мнозинство няма да постигнат нищо. Просто образуват шум в системата, за да не следим внимателно развитието на нотариалния казус.
А именно той е нещото, което разплита чорапа. Ако комисията си свърши работата докрай, нищо чудно да имаме съвсем друга предизборна обстановка - кафето да не е толкова мазно и турско, а скутът на Пеевски да е празен: Бизнесменът Каламарис обяви, че е заплашван, поиска охрана
Автор: Стефан Стефанов
