Както всяка криза, войната в Украйна болезнено разкри колко точно струваме. При екстремни събития това винаги си проличава – кой какъв е и колко може.
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Годините на агресивна руска пропаганда и на провали на Европейския съюз, съчетани с комунистическото ни наследство в мисленето натрупаха ужасен разделителен товар. Българинът масово не можа да схване, че свободата значи задължения, не само права. Твърде голяма част от обществото ни се държи като навършил 18-20 години младеж – вече е пълнолетен и трябва сам да се оправя. Само че като дойде ред да слуша родителите, веднага става независим и на контра, обаче търси мама и тате като има нужда от пари.
Израстването на едно общество трае много дълго. Но за да може да расте, то трябва да помни защо изобщо е общество.
Ние сме българи. Говорим български език. Споделяме като цяло близки виждания за света. Имаме талант да вършим много неща сносно, на едно и също добро ниво. Обичаме да сме заедно и да си отпуснем душата, с роднини, приятели и съседи. Не вярваме на никоя власт, защото политиците лъжат. Хич не се престараваме да спазваме правилата, защото политиците лъжат. Ей такива неща.
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
За да живеем и съществуваме заедно, сме възприели някои крайно необходими правила. Например – избираме (обикновено на всеки 4 години) хора, които да управляват движението на обществения живот и държавата. Съгласяваме се, че всички го приемаме, независимо дали сме гласували за тях или не. И когато достатъчно много от нас не са съгласни какво правят тези хора, искаме да дойдат други на тяхно място.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
На хартия звучи добре. На практика всичко се изражда, защото хората са така устроени, че все искат повече. Искат, искат, вземат, вземат и накрая се пръсват заради алчността си.
Хайде поне на 3 март да не искаме повече. Да си спомним, че сме българи. Че говорим един език. И че сме свободни – все още. Да празнуваме тази свобода, защото въпреки всичко правото да можеш да избираш свободно е нещо, за което се е ляла толкова кръв. Хайде да не я опетняваме, като я смесваме с кръвта, която се лее сега в Украйна. Най-малкото защото и тя е за правото да избираш свободно. И да благодарим, че все още българите можем да сме свободни. Защото това не е даденост!
Автор: Ивайло Ачев
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
