При огромен интерес – 1300 души при необходими едва 500, след като към 7 януари второто име на България беше зимен апокалипсис (ако гледате много телевизия), протече фактическото учредяване на най-новата партия на българския политически небосклон "Да, България".
Коментар на редактора
Неслучайно използвах алюзията с прасенцето и шефа – народната мъдрост не е напразно възникнала и е издържала проверката на времето. А тази в пълния си блясък гласи следното: На малко прасенце и нов шеф не се радвай – не знаеш каква свиня ще излезе!
След падането на принципа, че ръководната сила на обществото и държавата е БКП, в България се появиха куп партии. За някои от тях сме сигурни, че се нароиха от БКП, за други го подозираме напълно основателно, трети бяха опити да се излезе от дългата сянка на тези, които раздаваха куфарчета с пари. В резултат вече 27 години България не може да извърви прехода към правова държава с работеща пазарна икономика. Казано просто – към държава, в която всеки има равен старт в живота и ако някои решат, че са по-равни от другите, защото са родени със златна лъжичка в устата, то съдебната система е последна инстанция да реши правилно ли е така или не.
Определено "Да, България" изглежда като достатъчно смислен опит това най-после да се случи. Със сигурност не сега, не веднага, но поне да тръгнем по този път и, дай Боже, децата ни да берат плодовете на това, което ще засадим сега. Критично важно е обаче да видим наистина какво садим.
Какво и кой?
Борба с корупцията – това е основната цел на новата партия. Тя беше повторена три пъти, откакто проектът „Да, България“ получи гласност. Председателят на новата партия – бившият правосъден министър Христо Иванов, посочи правосъдния сектор и МВР като основни полета на борбата. Това е записано и в чл. 2, т. 1 от устава на новата партия.
Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си – това е друга народна мъдрост, която не е създадена случайно. В случая с Христо Иванов грубият превод би бил кой всъщност е той. Иванов е син на проф. Мария Бойкикева, един от създателите и председател на Клуба за гласността и преустройството на България. Това е де факто идейната структура на интелектуалците, които въстават срещу комунизма. Специално Бойкикева е дъщеря на политически емигранти – Недялко и Светлана. Недялко е журналист и е осъден от царските власти през 1932 година заради акции като тази с изложбата „Белият терор в България“. Той емигрира в Берлин с жена си Светлана, след това, при възхода на Хитлер, емигрира отново - в СССР. Става член на Весъюзната комунистическа партия (болшевики) т.е КПСС – убеден комунист според исторически архиви, но през 1937 година умира в страшния лагер от системата ГУЛАГ в Колима. След Втората световна война Светлана се връща в България, с дъщеря си Мария. Мария Бойкикева се омъжва за Любомир Иванов, който е търговски представител в Прага през 1968 година. Двамата виждат Пражките събития на живо – чешкият бунт за свобода срещу СССР. "Аз не видях нито контрареволюция, нито фашизъм. Хората искат социализъм с човешко лице", разказва Бойкикева според "Тема" след като се връща от Прага. Оттогава е първото ѝ предупреждение за изключване от БКП. Тя е изключена чак след 20 години, когато се захваща с Клуба за подкрепа на преустройството и с "Екогласност". Членството ѝ обаче е възстановено с решение на БКП след 10 ноември. А според сайта desebg.com в документ, пратен лично до Тодор Живков, има препоръки как да се действа спрямо учредителите и членовете на Клуба за гласността и преустройството на България - да се възприеме диференциран подход. Спрямо най-активните трябвало да има ограничителни мерки, а спрямо "по-авторитетните учени и творци" следвало да се възприеме подход на разговори в ЦК на БКП, за да бъдат убедени да не се ангажират с въпросния клуб.
Преди да стане министър на правосъдието в служебния кабинет на Георги Близнашки и след това във второто правителство на Бойко Борисов, Христо Иванов работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции. Спечелил стипендия за изучаване на американската правосъдна система от фондация "Фулбрайт" и в периода 2006 – 2014 година е програмен директор на Фондация "Български институт за правни инициативи".
Всички тези неща ги пиша с идеята, че борбата с корупцията минава на първо място през хората, което означава и действащ Закон за лустрацията. Защото от човек зависи дали ще е корумпиран – от същността му, от възпитанието му, което създава възгледите му, от душевността му. Това е и основата на правото – моралът. За съжаление той не е измерима величина и си проличава само и единствено, когато изкушението е налице. А във властта изкушенията са под път и над път.
"За първи път в България се създава политическа формация не отвън или отгоре, а от хората, които са в сърцевината ѝ, от нейните членове", каза Христо Иванов на учредителното събрание на "Да, България". Дано – защото вярата в тази нова партия изглежда много голяма! И в никакъв случай тя не бива да се превръща в нещо бутиково, в нещо, което е ориентирано към определен "елит" - да прокарва единствено и задоволява само неговите интереси. Друг от основателите на партията – доц. Кристиан Таков, каза още на 9 декември миналата година, при фактическото обявяване на политическия проект, че "хората, които имат потенциала да бъдат над ежедневно битовото никога няма да са абсолютно мнозинство". Изключително вярно – но също толкова вярно е, че такива хора има навсякъде, независимо от произход, състояние, вяра и независимо кои са им родителите и приятелите. Надявам се "Да, България" да не ги пропусне - новата партия заслужава своя шанс и ще го има, но трябва да е наясно, че е задължително да го реализира така, както прокламира. Ако не се случи така, ще е не просто жалко - ще е убийството на мечтите на много съзнателни хора, които са избрали да се борят в България и за България!
Смятам, че греховете на родителите не бива да се прехвърлят на деца им автоматично, както казва и Библията (Езекиил 18:20), но в Светото писание е написано и друго: "По делата им ще ги познаете" (Матей 7:20). Времето за дела и за оценките им идва!
