След като преди дни депутати от управляващата коалиция обявиха, че по времето на кабинета „Орешарски” службите са провели мащабната операция „Червеи” за подслушване на протестиращи, институциите се изредиха да отричат. Направи го бившият министър Цветлин Йовчев, направи и го запазилият поста си главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.
Едно червейче ме гложди – че още липсват конкретните факти и аргументи. „Нямаме данни да се е случвало, но ако някой има такива, моля да ги предостави”, каза Лазаров. Ако бе съвсем сигурен, че не е имало подслушване, изявлението му би трябвало да звучи по-категорично. А кой, ако не той, би следвало да знае? Към клуба на несигурните се присъедини и служебният премиер Георги Близнашки, който светкавично заяви, че докато е бил на поста, прибързано е обявил липсата на разработки за протестиращи.
Едва ли някой ще се учуди, ако подслушвания е имало. Кабинетът „Орешарски” бе страхлив, не се изправи лице в лице с протестите и е възможно да е прибягнал до подмолния начин. В това той няма да е нито първият, нито последният на света (справка – мегаскандалът с подслушването на граждани от страна на САЩ). Все пак има и добри знаци – проявеният интерес от депутати сам по себе си, независимо дали има популистка нотка, и възмущението в обществото. То може и да не е толкова силно, колкото ни се иска, но съществува и показва, че наличието на ежедневни несправедливости у нас не ни е направило изцяло закърнели към тях.
Темата е наистина важна. Ако искат да убедят хората в правотата си обаче отговорните лица трябва да им дадат повече от „Ми не знаем да е имало такова нещо”. Нужни са ясни, конкретни отговори - в интерес на всички ни.
