Преди много години Борисов, който и тогава беше премиер, бе препоръчал студентите, вместо да се пънат да стават ИТ специалисти, да вземат да станат овчари. Точният цитат, за да не преразказваме туй, що не може да се преразкаже, гласеше: „Знаете ли колко много се търсят овчари в момента?! Агнешкото в цяла Европа е кът. А родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били IT специалисти".
Тогава Овчарят на нацията все още беше отскоро овчар и тепърва щеше да се наложи да разбираме тия изказвания, да схващаме сложния коктейл между тъпо чувство за хумор, напън за оригиналност, слабо познание на подопечната му икономическа среда и най-вече пълно скъсване с реалността по отношение на ограничените перспективи за всеки човек между 18 и 30.
8 години по-късно, когато се оказа, че едно момче все пак е решило да се занимава с компютри и пропиляло таланта си за овчар, като е стигнало дотам да може да хакне най-важната система в държавата, Борисов заяви: "Хакването на системата на НАП от 20-годишен хакер показва, че образованието става все по-добро. Горанов, трябва да се помисли как такива вълшебници, тези деца да работят за държавата".
Да оставим някои очевидни неща: например, че единственото, за което Горанов трябва да помисли, е да подаде оставка. Проблемът е в клинично разстроеното съзнание на премиера относно образованието и неговите тежки проблеми.
Първият е, че когато стане дума за ИТ кадри във властта, Борисов обикновено се жалва, че не може да им плати толкова, колкото дава частният сектор и те трябвало да работят за "честта на пагона". Това е от серията му "прайте нещата за майка България", в които има и други хитове - най-доброто е да не ходиш в Гърция, а да почиваш на Черноморието, за да стимулираш икономиката. Но по някакъв начин тези призиви винаги очакват някакво обществено разбиране, чиято логика трябва да е: хора, разберете, програмистите вземат много пари, а тези, които работят за държавата вземат малко пари, затова се получава така. Тоест, цялата киберсигурност на държавата ще изправя програмисти, които вземат малко пари срещу програмисти, които вземат много и при всеки пробив в системата ние ще трябва да разбираме, че просто евтините ИТ-та за пореден път са изгубили битката между доброто и злото със скъпите ИТ-та.
Вторият проблем, е че образованието никак не става по-добро и "вълшебниците" се произвеждат тъкмо по тази причина. Голямото разнообразие от професии, които са необходими за нормалното съществуване на една държава, в момента е ликвидирано. В училище все още се проявяват различни таланти, желания, амбиции, докато само няколко години след гимназията, изборът се стеснява до "ИТ или умри". Ще кажете пак е напредък, щото навремето беше "Емигрирай или умри", пък сега има леко усложняване: "Емигрирай или умри, но може и тук ИТ, или все пак умри". Маршрутът към пазара на труда изглежда така: в университета там нещо, дето от малък те влече и щото си много отворен си рекъл дай да видим. Или пък онова другото, което вашите искаха, понеже още живеят в 90'те. Но все тая: на 24-25 задължително минаваш през Чистилището, тоест, петмесечните курсове на ИТ академии, след които си готов най-сетне да присъстваш зримо на пазара на труда, който е пазарът на нули и единици. Толкова за "по-доброто" образование, което ражда вълшебници.
Автор: Райко Байчев
