Чакаме само орден за храброст за Радостин Василев

Настъпил е някакъв политически празник, изглежда, в който всички се поздравяват тържествено за напускането на Радостин Василев и компания от ИТН официално към позицията на независим депутат, а неофициално - към Кирил Петков. На немалко места, включително в изказвания на Петков, може да прочетете, че това са истински герои, пазители на държавата, отговорни и смели народни представители. Чакат се само ордените за храброст, предполагам.

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Още: Борисов и фабриката на девети

Бих разбрал например, ако някой отбележи, че за пръв път от началото на прехода вероятен политически наемник прави ход, от който държавата би имала полза. И че дори и един депутат да е купен или приласкан с постове, може би, ето ти изненада, в конкретния случай това се е оказало по-малкото зло. Но не разбирам как от пестеливото задоволство може да се скочи в трамплина към такава напълно тържествена позиция - че тези хора героично спасяват България, така сякаш това не са от типовете, които обичат да казват "ще ти пратя хора". И така сякаш все пак не чух запис, в който Василев не изтъкна на колежката си, че това се прави, за да се спаси България, а изтъкна съвсем други работи - според мен на криминалния ръб. Препоръката обаче е друга - трябва да следим целия скандал между ПП и ИТН без да виждаме състезанието за власт, пари, компроматно боричкане, и сме длъжни да си го представяме като оркско-елфически сблъсък, сблъсък на добро и зло, в целия му черно-бял контраст. 

Да припомним: когато ГЕРБ пазаруваха депутати през годините, всички бяхме, съвсем правдиво, възмутени от политическото номадство. И години наред се говореше по една тема, която, разбира се, изпадна от дневния ред: че законовата уредба въобще не трябва да позволява толкова лесно приплъзване на депутати от една политическа група към друга. За 33 години преход вече имаме десетки случаи на народни представители, които са били в поне три различни политически партии; и то антагонистични една на друга, заклети врагове. И ако някои са го правили при смяната на парламенти, други го правеха директно по време на мандата. Защото тогава, разбира се, цената им е най-висока. Целият преход - аз не виждам как това може да бъде забравено - е белязан от златни наемници, златни пръсти и златни гъзове. И сега, по някаква причина, ни се внушава, че ние трябва да махнем опрощаващо с ръка и да си кажем: тоя път е изключение, тоя път е за добро, остави сега тая работа, не виждаш ли и че Слави...Е, виждам - Слави е очевиден от Николай Василево и Петър Илиево време. Само че не разбирам как е възможно човек да няма право на елементарното подозрение към напусналите депутати. Това подозрение не идва от мнителност, идва от, нека го наречем така, "често проявяваните подкупни тенденции в държавната биография". Нали тъкмо за това настояват всички - че мутренските времена не са си отишли.

Вярно е. Не са.

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Автор: Райко Байчев