Премиерът Борисов премина през нова политическо-историческа турбуленция - този път заради посещението си в Скопие, за да почете паметта на депортираните в лагерите на смъртта македонски евреи.
Факт е, че отношенията между София и Скопие се затоплят все повече и тази безпрецедентна визита е поредното доказателство. Може би поради тази причина у нас се появиха упорити слухове, че сме на косъм да "предобрим" работата, поднасяйки извинения за убитите 11 000 евреи от Беломорието и Македония. Логично, тези спекулации породиха напрежение и в експертните, и в политическите среди. Борисов дори беше предупреден от своите партньори - патриотите.
Бурните реакции са разбираеми. Малко са толкова безспорните и исторически несравними доказателства за човечността и смелостта на цял един народ като епопеята със спасяването на българските евреи. Страната си с право се гордее, че с титанични усилия и на обществото, и на политическия елит, е успяла да защити дълбоко вкоренения си хуманизъм и толерантност, запазвайки живота на еврейското си население.
Винаги обаче разни зложелатели са се опитвали да хвърлят върху тази гордост едно срамно петно - мъртвите 11 000 македонски евреи. Обвинението, че страната ни носи отговорност за тяхната смърт е изключително унизително и несправедливо и признанието, че имаме вина, действително щеше нечестно да помрачи светлия образ на историческия ни подвиг.
Защото България НЯМА ВИНА за депортираните евреи от Тракия и Македония.
По време на война, на битки и печелене на територии, на натиск, несигурност и липса на пълна информация, никой не е мислел за нещо толкова прозаично като смяната на гражданството. Поради тази причина македонските евреи не са били български граждани и българският цар не е имал правомощия над тяхната съдба. България е направила постъпки да спре депортациите, но без правно основание и юрисдикция е била безсилна. Оставаме настрана фактът, че никой не е знаел накъде отиват в действителност влаковете, защото по време на войната Полша е абсолютно непристъпна територия, от която излизат единствено ужасяващи откъслечни слухове, на които първоначално никой не вярва. Дори българските пратеници на властта, която решава да провери къде на практика отиват евреите, са били жестоко унизени на границата от германските войски. България прави всичко възможно да сортира, да се погрижи и да възстанови финансово имотите на македонските евреи, защото никой не е предполагал, че те няма да се върнат.
Затова не е честно да обвиняват страната ни в жестокост и сътрудничество с нацистите. България вечно ще скърби за загубените животи от братските македонски територии, но въпреки усилията си, тя е била безсилна.
Ето защо Борисов беше прав днес да не поднася извинение за депортираните. Защото ако можеше, България би спасила всички евреи на света. Това обаче никога не е зависело от нея.
Автор: Десислава Любомирова
