Простият факт е, че повечето британци гласуваха за излизане от Европейския съюз. Такъв е принципът на изборната демокрация, такъв е принципът на референдумите - печели мнозинството. С малко или с много, няма значение.
Друг прост факт е, че британският народ в по-голямата си част иска да напусне ЕС. Иначе не би гласувал така. Да, има една по-малка, според обективните резултати, част, която не е съгласна, но тя имаше възможност да бъде по-активна или по-убедителна. Но не го направи. Мнозина си мислеха, че референдумът няма да мине, но мина. Мнозина мислеха, че аргументите "ЗА" са абсурдни, манипулативни или лъжливи и няма да съберат достатъчно одобрение, но събраха. Мнозина си мислеха и че има една логична позиция на прагматичност, която ще е достатъчна, за да не се получат изненади, но тя явно не беше.
И най-накрая, най-простият факт е, че референдумът беше напълно легитимен. Не са правени изборни измами и манипулации с бюлетините и преброяването. Не сме в България все пак. Не са купувани гласове и не са притискани хора да гласуват по определен начин, защото ще си изгубят работата или защото местната власт ще ги подгони. Отново, не сме в България.
Британците гласуваха така, както гласуваха, напълно свободно и доброволно. И трябва да поемат отговорност за това. И спечелилите, и загубилите.
Почти 4 млн. подписа има в онлайн петицията за повторен референдум. Което като идея е крайно забавно. Принципът "референдум до откат" ли е? "Референдум докато стане на нашето"? Ами ако и следващият референдум завърши по същия начин? Трети ли ще има?
Няма никакво правно основание да има прегласуване. Референдумът от четвъртък е напълно легитимен и народната воля беше изразена обективно. Следователно, няма причини за протест.
Британците ще научат урок, с който отдавна не са се сблъсквали, но с изводите от който страни като България, например, живеят всеки ден, всеки изборен цикъл. Че получаваш точно това, което си поискал и което си допуснал да се случи.
И живееш с него, защото сам си си го избрал. Което в краткосрочен план е отвратително, защото никой не иска да живее с последиците от грешките си. В дългосрочен план обаче няма друг път към израстването на един народ освен допускането на грешки, осъзнаването им, и желанието те да бъдат поправени. Някога във времето. Зависи кой колко бързо учи.
Британците, за техен късмет, имат шанс да повлияят на хода на събитията. Този шанс обаче не е повторен референдум.
По закон референдумът във Великобритания няма задължителен характер. Малко разваля картинката фактът, че на Острова, както във всички нормални държави, не като при нас, властта всъщност се съобразява с волята на народа и референдумите имат значение. Въпреки това, Brexit-ът трябва да бъде одобрен от парламента. И както разумно препоръчаха вече редица експерти, гражданското недоволство трябва да бъде насочено в тази посока.
Депутатите са народни представители. А в уредените държави като Великобритания народът всъщност има възможност и механизми да влияе и оказва натиск върху своите представители. Така британците, ако наистина привържениците на оставането в ЕС са станали повече, е добре да се обърнат към депутатите, от които зависи приемането на решението от референдума. Защото ако британският парламент бъде убеден да не гласува "ЗА", Brexit няма да има.
Дори да се стигне до излизане на Великобритания обаче, и дори да се стигне до неприятности за страната, това е урок, който Обединеното кралство имаше нужда да научи. От векове на Острова смятат, че са извън Европа и че превъзхождат европейския сбирщайн, наречен ЕС. Сега имат възможност да се уверят и на практика, не само на теория, дали това е така и дали им харесва.
Автор: Десислава Любомирова
