Преди време Росен Плевнелиев беше пророкувал нещо, което в синoптичните прогнози щеше да е еквивалент на това на десети януари да предскажеш страшни жеги и топлинни удари. Той каза, че най-правилното, което би могло да се случи, е да се направи широка евроатлантическа коалиция между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" (и въобще всеки, който иска да спазва такъв курс) и да се заровят вътрешно политическите томахавки в името на евроинтеграцията. И то така, сякаш няма значение дали се евроинтегрираш с корумпиран субект - самата евроинтеграция, според Плевнелиев, има чудотворен ефект и веднъж изпълнена до дупка, всичко ще е наред: дори да си вървят разни кюлчета, разни злоупотреби с пътища, еврофондове и всякакви клиентелистки мрежи, изградени от ГЕРБ през годините. Въобще елфическа работа.
Колкото и абсурдно да звучеше, оказа се, че Плевнелиев е бил просто онова, което в маркетинга се нарича "early bird", във фолклора ранно пиле, а в неговия свят - стандартно и изпляскало интервю. Той произнесе нещо, което Борисов вече материализира. Бойко предложи на "Продължаваме промяната" евроатлантическа коалиция с 6 приоритета, така сякаш нищо от последните две години не се е случило. В тези приоритети, разбира се, става дума за Русия, газ, Ф-16, цени на горивата и някъде накрая от кумова срама е добавил и мъгливата идея за "съдебна реформа". Вярно е, че арестът, общо взето комичен, навярно не го е уплашил особено. И също вярно е, предполагам, че заради хипер активните във външната си политика и неприятно безобидни по отношение на ГЕРБ, въпреки обещанието им, ПП видяха от ГЕРБ да цитират собствените им приоритети. Но и с просто око се вижда какъв е големия зор на Борисов - 1) чувства се като цяло разлюбен от западно европейските партньори и предвид силното им влияние във вътрешната ни политика прави всичко възможно да върне доверието към себе си - изброените от него точки за национално съгласие са повече за външна употреба, отколкото за пред българския избирател 2) надява се, предполагам, че с фокуса върху външната политика ще положи воал върху собствените си прегрешения и необходимостта те да бъдат разследвани, за да се превърнат в доказани престъпления. Впрочем, твърде интересна е частта със "съдебна реформа", за която той настоява; как например тя ще се отрази върху фигурата на главния прокурор и ролята му на ключов пазач спрямо ГЕРБ? Каква ще е тази съдебна реформа, за която ще има национално съгласие, и която ще пропусне Борисов?
Впрочем, ще е твърде интересно, ако нещо подобно наистина вземе да се случи. Предполагам, че подобна коалиция между ГЕРБ и ПП ще е първият случай в последните 10 години, който по скандал и безумие би съответствал на предложението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Някаква откачена история, в която се слага отпред камуфлажа на "експертно правителство", привидно се "оттеглят" лидери (без Бойко, без Петков и Василев) и прочие плитки схеми, които да сложат край на всичко, на което наченките на гражданското общество поставиха начало. По някаква причина обаче Борисов наистина е решил, че може би е възможно; каква е причината, тепърва ще разберем. Би могла да е буквална, тоест налудна. Би могло да е просто декларация за вярност към правилния курс във външната политика, предназначен за когото трябва. Би могло да е опит да смекчи контрастта между себе си и ПП - да се опита поне реторически да чегърта представата за мафия, която лепне твърде добре на ГЕРБ. А може би в най-скоро време иска да предложи нещо много абсурдно, но за да не изглежда много абсурдно, в момента да предлага нещо тотално абсурдно, на чийто фон много абсурдното да изглежда приемливо. И други подобни, за които избирателят отдавна няма време, нерви и чак толкова напреднала амнезия.
Автор: Райко Байчев
