Знаете ли стария виц за Горския? Този, в който партизаните се бият с властта в гората и единият от тях води дневник на случилото се. Първи ден – атакувахме и отблъснахме жандармите от 5 дървета. Втори ден – жандармите са с подкрепления, върнаха си 4 дървета, борбата е жестока. Трети ден – на крилете на вдъхновението, превзехме пак 3 дървета и нещата вървят прекрасно. Четвърти ден – дойде Горският и ни изгони всички.
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Е, идва вече и Горският в България. Магнитски се казва. Той може да говори каквото иска – но такива като Борисов и Овчаров не могат!
Днес съм в настроение за вицове и поговорки – така действа Горския. Тази знаете ли я – където има дим, има и огън! Топлофикация София – Вальо Топлото питаше "Р. Овч." защо не помага? После – Булгартабак. Обвиняем и за АЕЦ Белене – давността обаче изтече, удобно. За Мини Бобов дол се стигна до присъда, но отменена – засега.
Мишо Бирата. Апартаментгейт. Барселонагейт. АМ Хемус. Еврофутбол и една Национална лотария. И 620 млн. евро за руснаците по "Белене". За "Турски поток", дето е Балкански, има време, тепърва се намагнитизира. Без огледало, че да не трябва да се разграничава от себе си.
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
Невинен до доказване на противното – важното обаче е пред кого. По-важно е пред Вашингтон, отколкото пред Кремъл – защото Кремъл тепърва закъсва и ще закъсва. А българите с поне една мозъчна клетка отдавна са наясно кой колко е невинен!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
п.п. Екскасиерът да си припомни какво публикува Actualno.com преди година без 1 седмица. Още има време да се помисли, за да не е съвсем жалко за децата! Защото магарето може и да се сети как да отърве боя - като се изниже скоропостижно, но самарът винаги отнася пердаха!
Автор: Ивайло Ачев