У нас това се случва често - да се наказват обикновените хора, крайният потребител, а не производителите, не посредниците, от които всъщност тръгва проблемът.
И сега с вредните храни е така (бел. ред. - съгласно публикуваните мотиви на здравното министерство за предложението на данък обществено здраве (ДОЗ): "ДОЗ е косвен данък, т.е. данъчно задължените лица внасят данъка, но финансовата тежест на данъка се поема от крайния потребител").
Каква е логиката държавата да ме санкционира, че искам да си купя кисело мляко, вместо да санкционира производителя, пуснал на пазара кисело мляко с цялата Менделеева таблица вътре?
Престъпление ли е да искаш да си купиш шоколад, баничка, сандвич? Според готвените промени, да.
Но да се произвеждат шоколади, банички и сандвичи с трансмазнини, палми, имитации, Е-та и други зловещи букви, не е престъпление. Държавата за пореден път е решила, че няма да лекува един проблем в неговия корен, а само в крайните му проявления.
Как е възможно постановката на предлагания от Москов закон да е, че няма нищо нередно до търговската мрежа изобщо да стигат мутирали храни, нередното е само да искаме да ги купуваме?
Ако някой си мисли, че "данък вредни храни"* ще бъде ефективен, бърка. Който обича вафли, ще си ги купува за 40 ст., ще си ги купува и за 60 ст. Както и с цигарите - малцина са спрели да пушат заради поскъпването.
Само че сравнението с цигарите не е удачно що се отнася до логиката с ценообразуването. Защото цигарите изначално са вредни. Те не могат да бъдат произвеждани полезни. Както и да се правят, винаги са вредни. И това се знае. Ето защо когато някой купува цигари, е наясно, че купува нещо вредно, което винаги е било и винаги ще бъде вредно. В този случай има логика да се "играе" с потребителя. Защото той е този, който създава търсене на продукт, безпрекословно вреден.
С храните обаче не е така. Защото баничките, кренвиршите, сладкишите, има как да не бъдат вредни. Има как за производството им да се използват истински, качествени продукти. Това, че търговците имат за цел да печелят максимално с минимален разход, използвайки всякакви гадости като суровини, е друг въпрос. И това, че държавата го позволява, също е друг въпрос.
Само че тези въпроси са основните. Поведението, показващо истинска загриженост, би било насочено към минимизиране на "вредното" в храните, а не в наказване на и без това изтормозените във финансово отношение българи.
Някой ще каже, че ако производителите бъдат задължени да работят само с качествени продукти, ще има фалити. Ами нека има. От 20 марки кисело мляко 15 може да фалират. Но ще останат 5, които могат да си позволят да произвеждат качествен и истински продукт. Да, може би той ще е на по-висока цена. Но по-добре ли е не само качествените, но и некачествените продукти да поскъпнат, както се предлага сега?
Да, за бизнеса у нас ще има сътресения. Но би трябвало здравето ни да ни е по-важно от икономическото добруване на х на брой предприятия. Защото уж знаем, че вредното е вредно, а на практика забравяме. Защото отровните химични колаборации, които приемаме с храната, са сред основните причини да водим толкова тежка борба със сърдечно-съдови болести, с автоимунни и онкологични заболявания, с репродуктивни проблеми и още и още.
Това е престъпление, за което са виновни шепа хора, решили да печелят, играейки хазарт със здравето. Виновна е и държавата, че им е съучастник. И вместо да накажат виновниците, правещи храната ни опасна, провъзгласилите се за реформатори в здравеопазването наказват нас, че имаме нужда от нея. Моделът е сбъркан и затова няма да бъде ефективен. Дали се бърка от глупост или нарочно, също е друг въпрос...
Автор: Десислава Любомирова
* При първо нарушение данъчно задължено лице плаща глоба в размер на недекларирания данък или имуществена санкция, но не по-малко от 500 лева. При повторно нарушение глобата е не по-малко от 2000 лева. За неправомерно възстановен ДОЗ глобата е в размер от 5000 до 10 000 лева.
