Напоследък накъдето и да погледна в информационния поток, все недомислици виждам. Абсурд, след абсурд, след абсурд – та дрънка. И все по-често си мисля аз ли съм крив, другите ли не разбират.
Да не съм голословен и многословен, давам няколко примера – такива, които се въртят като прогнило дежавю:
1. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са обсъдили приоритетите си, в сряда излизат с обща позиция
Съгласяваме се за приоритети, преди да сме се съгласили кой ще е председател на парламента. Кое в този случай е първото – яйцето или кокошката? Логично изглежда да има разбирателство какви са приоритетите на държавата, обаче също толкова логично е и да се запитаме – ако не искате и не можете да се разберете кой да е председател на Народното събрание тоест позиция, която е много престижна, но на практика незначителна за управлението, тогава как ще се разберете за далеч по-важни неща? Както предният път, като три дни беше избиран Вежди Рашидов?
2. Не знаем, но не искаме: Оплакванията на зърнопроизводителите за украинското зърно
Това е само последната серия от този сериал, който си е регионален, не български. Защото Полша, Унгария и Словакия вече наложиха временни забрани за внос на украински храни. За там не знам, но като слушам българските зърнопроизводители и служебния земеделски министър Явор Гечев си задавам следният въпрос – какъв точно е проблемът? Разбирам го като проблем с цената – украинското зърно е по-евтино. Да продължим - това за потребителите не е ли чудесно, ще има по-евтини храни? Обичаме пазарната икономика, докато не дойде истинска конкуренция и ни развали рахата, така ли? Зърнопроизводителите колко процента от европейските пари за селско стопанство вземат, специално в България? Колко е тази помощ годишно? Вярно ли е, че редовно орат земя, само за да вземат субсидия за единица площ, но дори не я засяват, защото им е повече на сметка да получат готови европари?
Иначе най-впечатляващо е как Костадин Костадинов (не този, този е съименник, председател на асоциацията на зърнопроизводителите) обяснява, че не се знае къде и колко украинско зърно има по българския пазар, но половината украински слънчоглед за износ в България спирал. Изобщо няма да говоря какъв производител е Украйна и какво количество следва да е това, но да питам: Кой го спира – някой като изнася нещо, дали предварително не е договорил сделката и клиентът да чака да си я получи? Как транзит се спира, на какво основание? Няма нужда от отговори – дай шумотевица по медиите, че рахатът е важен, да не забравяме.
3. За финал – мир да има в Украйна. Цял свят от това се вълнува, България не изостава. Мир обаче има, когато този, който те е нападнал, си понесе отговорността. Така е в правосъдието – за престъпление има наказание. "Престъпление и наказание" - руски писател го е писал. После има мир – преди това няма.
Автор: Ивайло Ачев
