На днешния ден се навършват 70 години, откакто САЩ пускат атомна бомба над японския град Хирошима. Повече от 70 000 души загиват на място, а до края на 1945 г. умират още толкова. Три дни по-късно следва и бомбардировката над Нагазаки. Ужасяващите атаки ускоряват края на Втората световна война и до днес американците ги наричат „необходимо зло“. Нито един президент на САЩ не е посещавал Хирошима и Нагазаки и не се е срещал с оцелели, въпреки че японските власти са отправяли многобройни покани.
Ние, европейците, сме свикнали да слушаме за жестокостите на германците през войната, но тези на японците не им отстъпват. Пословична е агресията спрямо Китай, Корея и целия югоизточен азиатски регион. И все пак не тя им навлича бомбена атака, а дързостта да унижат една велика сила на нейна територия.
Помните ли филма „Пърл Харбър“ с Бен Афлек? Холивудизирана и леко сладникава версия на събитията. Една от сцените винаги ми е била много забавна – в нея японски военен поздравява генерала си с атаката над базата, а генералът отговаря с примирен тон нещо от сорта на:“ Ех, боя се, че само раздразнихме един гигант...“.
Японците са действали с имперско самочувствие по време на войната и това е последното, което би си помислил някой от тях след нападението. Но била ли е атаката срещу тях оправдана? По това време американците просто са търсели бърз и ефективен начин за отмъщение, без да ги интересува дългосрочния разрушителен ефект. А са можели да използват други ресурси срещу Япония – японският флот вече е бил почти унищожен, над градовете е имало редовни въздушни удари, страната е изнемогвала. Избрали са обаче онзи метод, който никога няма да ни позволи да забравим на какво са способни.
През тези 70 години светът и се е променил, и не е. Все още има войни, макар и неофициални. Президентът Обама уж лобира за свят без ядрени оръжия. Сега страхът е не толкова, че държавите ще ги използват една срещу друга, а че може да попаднат в ръцете на терористи. Няма обаче изгледи скоро да заживеем в безядрен свят. Няма и да има. Големите са твърде страхливи, твърде обръгнали към агресията, твърде "големи" за това. А ядрените оръжия са най-добрата пасивна заплаха. Можем само да се надяваме, че човечеството никога няма да деградира отново дотолкова, че да се появи повод за използването им.
Автор: Деница Райкова
На снимката: Японският премиер Шиндзо Абе се покланя пред мемориала в Хирошима, посветен на жертвите на бомбардировката.
