Футболът е бягство към един по-добър живот. Това като че ли е най-често срещането клише в Бразилия за младите момчета. В момента, в който излезете извън спортния център на Баия и се върнете обратно в местната фавела, всичко ви става ясно. Металните врати се затварят, а срещу вас остават разнебитени пътища, недовършени сгради и някакви цветни колиби. В същото време зад гърба ви е невероятна постройка, оазис за футбола в региона.
Когато 70% от населението живее с минималната работна заплата, а дори и с по-малко от нея, футболът е това, което успява да спаси бразилците от мизерията.
“90 от младите играчи пристигат от бедните квартали, където мизерията е ужасяваща. Футболът им дава възможност да се спасят от това, да заживеят по-добре и да помогнат на роднините и приятелите си. Да, понякога бразилските футболисти, особено зад граница са стиснати
Това обаче е така, защото те хранят десетки роднини в родината си”, разказва Нелсон Гос директор на футболната школа на Баия.
В момента 80 младежи между 14 и 20 години живеят във футболния център и се опитват да сбъднат мечтата си благодарение на най-популярната игра. В миналото сред тях е бил и Даниел Алвес – който е сред най-популярните футболисти, минали през академията на Бахия. Той е отраснал на 300 мили от самия футболен център, ставал е в 5 ч. всяка сутрин, за да започне пътя си към славата и богатството. Но за всеки Дани Алвес си има и по един Жервазио Шавиер Жуниор, за когото обаче ще стане въпрос малко по-късно.
Първият човек, който дава път на Дани Алвес е именно Нелсон Гос. Опитният специалист го забелязва още при юношите. Той дойде в Баия от някакво малко отборче, наречено Жоазейро. Личеше си, че е живял в мизерия и бедност, като повечето момчета. Но само след месец се чувстваше като у дома си. Обичаше да се смее и винаги беше центъра на компанията. Беше харизматичен, но от малък работеше много здраво. Никога не се е пестил, дори на тренировки”, споделя първият му треньор.
“Беше много агресивен в атака, още от самото начало. В Бразилия така разбираме ролята на крайните бранители, докато в Европа са по-консервативни. В първите си няколко месеца при 17 годишните Дани имаше 10 или 12 гола”, добавя Гос.
Кариерата му пък тръгва стремглаво нагоре, когато е на 18 години. Тогава в първия отбор всички защитници са контузени и наставникът Еваристо де Маседо е принуден да викне младия Дани. Той пък се включва страхотно, вкарва гол и печели дузпа, която се оказва и победна. През 2002 г. Алвес удря джакпота с трансфер в Севиля.
Но както често се случва в живота, във футбола има и друга страна на медала. За всеки Дани Алвес или Неймар има милиони, които не са сбъднали своята мечта. Един от тях е Жервазио Шавиер Жуниор. 29-годишният мъж гледа световното първенство от пресцентъра на “Арена Фонте Нова”. За разлика от много други момчета на неговата възраст Жервазио не е успял да сбъдне мечтата си.
Той е израстнал в един от най-бедните квартали на Салвадор – Уругвай. Тренирал е с двата местни отбора Баия и Витория и определено впечатлява всички още от ранна възраст. На 16 години получава покана от гранда Коринтианс да изкара проби в тима. Родителите му продават всичко и взимат заем, за да могат да изпратят сина си. Купуват му билет и той заминава на 24-часово пътуване с автобус до Сао Пауло, което е вълнуващо. “Беше страхотно, момчета от цяла Бразилия изпълнени с мечти и надежди. Шансът да си с Коринтианс в Сао Пауло беше невероятен”, спомня си Жервазио.
Вече голям мъж Жервазио Шавиер Жуниор работи в кетъринга за световното първенство. Той отговаря за това журналистите на Мондиала да имат всичко необходимо, докато работят. И си изпълнява задълженията съвестно. В миналото обаче той е бил много силен полузащитник, с поглед върху играта и отлични качества. Той си спомня за едно по-малко момче, което играело в нападение. Известно било със своята буйна коса и слабата си фигура, но пък бил много бърз. Днес той гледа този футболист от трибуните – Жо, който носи златистата фланелка на Бразилия на Мондиала.
В юношеските години обаче съдбата обръща гръб на Жервазио. Той изкарва 2 месеца в Коринтианс, но клубът не му предлага договор. Започва работа в супермаркет, където опакова торби. Наравно с това продължава да тренира. След това обаче е излъган от неизвестен футболен агент. “Обещаха ми да ме пратят в Парана или Каскавел. Уреченият ден дойде, но после ми казаха - утре, след една седмица и така. Разбрах, че ме лъжат и само искат пари от мен”, споделя бившата надежда.
Месеци по-късно отново попада в мрежата на лъжци и обирджии. Получава писмо от лицензиран агент във ФИФА за проби в Лийдс Юнайтед. Събира от цялата си рода 800 лири, за да може да замине, като превежда парите в сметка в Англия. По-късно обаче разбира, че лъжец е използвал името на истински агент, а парите са изгубени
Впоследствие Жервазио Шавиер Жуниор си намира отбор от долните нива. Това е Галисия, който обаче среща огромни проблеми. Тимът му предлага 160 лири на месец, но след няколко мача спира да му плаща заради това, че в този период е нямало срещи. Едва събира пари, за да се прибере в родината си.
Днес футболът е просто хоби за Жервазио, но той продължава да го чувства част от себе си. “Въпреки, че не станах известен футболист това не ме натъжава. Да, имах някакъв шанс, но така се стекоха нещата, че бях лъган и предаван. Но футболът продължава да ми носи удоволствие. Дори сега, когато за да го гледам, трябва да нося сандвичи на журналистите”, завършва разказа си Жервазио Шавиер Жуниор. И се отправя пак на работа.
Саймън Харт
“Индипендънт”
