Всяка уважаваща себе си туристическа агенция на планетата хвали дестинацията Рио де Жанейро като перлата на Южна Америка. Независимо дали наближава Мондиал 2014, или не, там плажовете са прекрасни, забележителностите са стотици, а престъпността е почти нулева. Истината обаче е не малко, а много по-различна. Истината е, че в Рио си е доста страшно.
До световното остават точно 10 дни, а в цяла Бразилия цари хаос. Всеки ден има нови и нови протести. А на всичкото отгоре даже местната легенда Феномена Роналдо изригна срещу организацията. "Според мен са готови около 30% от инфраструктурните проекти”, обясни той от позицията си на посланик на мондиала. И така потвърди тезата, че по време на световното в Бразилия ще цари всичко друго, само не мир и любов. Ако все пак турнирът се проведе, финалът трябва да се изиграе на прочутия стадион „Маракана” в Рио де Жанейро. Там на 13 юли трябва да стане известен новият световен шампион. Районът около ремонтирания за стотици милиони стадион не предразполага към футбол. Ето ги реалностите в Рио по тъмно...
18.00 ч., плажът "Ипанема" (на 14 км от "Маракана”)
Там е истинска идилия, перфектният кадър за пощенска картичка: слънцето залязва зад планината. Иначе във времето, когато е светло, там непрекъснато се играе футбол. А след това прочутият плаж постепенно се изпразва. Останали са само Софи (20 г.) и нейните приятели, които обсъждат предстоящото Световно.
"Ние сме добронамерени, всеки е добре дошъл”, казва музикантката. Но без никаква еуфория. Тя не е единствената, която мисли така. Защото в Рио трудно може да се намери някой или нещо, даже и някакъв малък знак, който да те наведе на мисълта, че местните са настроени положително спрямо турнира. Единственото изключение е един бразилски готвач, който обаче работи в Португалия и сега се е прибрал във ваканция. А през 2008 г. анкети показваха, че 79% от населението е твърдо "за” домакински мондиал. Сега според официални данни "за” са само 48%. "Всички гледат към световното, социалните проблеми на хората са изцяло забравени”, мотивира резкия спад Софи.
19.00 ч., булевард "Авенида Бразил” (на 20 км от "Маракана”)
Навлизаме във фавела Жакарезиньо, бедняшко гето, където е пълно с наркомани. В същото време по радиото съобщават, че съвсем наблизо в градски автобус са взети заложници. В небето започват да кръжат хеликоптери – и журналистически, и полицейски. Отиваме на мястото на събитието и ставаме свидетели на драмата. Войната на нерви трае повече от час и в крайна сметка заложниците – младо момиче и шофьорът, се измъкват невредими. На практика подобни епизоди не са никаква рядкост за местните, защото само през януари в Рио е имало над 400 атаки срещу градски автобуси. Както и в този случай, дело на наркомани.
21.00 ч., фавела Жакарезиньо (на 4 км от „Маракана”)
Нощно време всеки град се преражда в различно животно, твърдят криминалните романи. Но какво животно тогава е Рио? Със сигурност не е някоя райска птица, защото многомилионният град определено не е рай. Попадаме под един мост, точно срещу щаба на местната Градска полиция. И изглежда така, сякаш на униформените изобщо не им пука за търговията с наркотици, която върви под прозорците им. Те си имат други грижи – стачкуват заради малките си заплати и лошите условия, в които се налага да работят. Местните свързват района, който се намира само на няколко пресечки от „Маракана” – с името на най-консумираната дрога наоколо – крека, и му казват „Крекланд”. Никъде другаде по света не се консумира толкова много крек, колкото в Бразилия. Това е евтин и опасен наркотик, а в Бразилия се говори, че употребата му се превърнала в епидемия. Предполага се, че в страната има поне 1 млн. зависими към крека, който е известен с бързото пристрастяване. Смята се, че ефектът е като при употреба на хероин, но е много по-краткотраен и еуфорията трае около 10 мин. А след това употребилият гори от желание за нова доза. И в резултат на това желание престъпността нараства в пъти, а сигурността на населението спада драстично! Според официални данни на властите само през миналата година в Рио са скочили с над 50% нападенията над туристи.
Иначе социални работници се опитват да помагат на наркоманите, даже им носят картофена супа. Измършавелите несретници веднага й налитат. Сред тях е и Мауро, който е още дете. Пред очите ни той нагрява със запалка дъното на кофичка от кисело мляко. И бърза да вдиша топящите се кристали крек. Дърпа дима от кофичката директно в дробовете си. И погледът му веднага започва да блуждае...
00.00 ч., квартал Кастильо (на 7 км от „Маракана”)
Срещаме Робсон (26 г.), който е много добре запознат с всичко, през което преминават местните. Той живее в комуна за бивши наркомани в Северно Рио. Преживял е много, но най-важното е, че е оцелял. Прострелван е и в ръцете, и в краката, в затвора са го ръгали с нож в гърба. А за да ни убеди, че не лъже, ни показва всичките си белези. Като момче той е част от най-мощната банда за наркоразпространение в Рио – „Командо Вермельо”, за която се е бил, а при нужда е и убивал. Враговете му, естествено, са били конкурентни дилъри, босове на по-високо ниво, както и полицията. На практика обаче често се оказвало, че битката е индивидуална – един срещу друг. "Беше си като в Ирак, Гражданска война”, твърди Робсон. Негова история обаче съвсем не е строго индивидуална. Защото приятелите му имат също толкова много белези по телата си.
02.00 ч., фавела Санта Марта (на 10 км от „Маракана”)
С връзки успяхме да се уредим да попаднем в списъка с гости на така наречения „Функ”. Не ни беше много до празнуване, но това са най-популярните партита в сърцата на местните гета. Санта Марта е сред първите "освободени” територии в Рио. Това се случва още през 2008 г., когато барети разчистват гетото от бандити, уж за да подсигурят повече сигурност за световното. Истината обаче е, че нещата не са се получили изцяло. Защото почти всяка нощ се стига до престрелки между местни бандити и полицията. Купонът, до който се добрахме, беше на територията на местното училище по самба. Всичко миришеше на спрей за коса и хашиш, а средната възраст на посетителите беше малко над 18 г. Момичетата бяха облечени с доста изрязани горнища и долнища, и задължително на високи токчета. А момчетата задължително носеха бейзболни шапки и фалшиви златни ланци. Изненадващо никой не се наливаше с кайпириня, всички обръщаха бири и водки.
По някое време се появи и дългоочакваният гост – МС Родсон. Песните на младия рапър са гледани стотици хиляди пъти в интернет. И веднага след като той грабна микрофона, помещението почна да ври и кипи. В текстовете му се говори за дрога, пари, насилие, секс и мелета с полицаи, но няма как иначе да бъде, защото точно това е тъмната страна на Рио. На фона на неговите ритми всички танцуват с кеф и няма кой да им развали купона. Явно бразилците могат да купонясват, но не и тогава, когато ги задължават да го правят. Какъвто е случаят с Мондиал 2014.
05.00 ч., плажът "Копа Кабана” (на 12 км от "Маракана”)
Съмва се и едно такси ни кара към плажа. В южния му край са разположени всички телевизионни студия за световното. Утринната светлина се отразява в океана, а на фона на тази картинка рибарят Винисиус се готви да излезе на риболов с лодчицата си. "Живея в прекрасен град – убеден е той. – Никога няма да мога да се наситя на тази красота!”
Истината обаче е, че не видяхме кой знае какви красоти в изминалата нощ в Рио. Въпреки че сега сме пак на брега и пред нас пак е онази идилична картинка, достойна за пощенска картичка. Тя обаче показа само една малка част от Рио. А иначе Винисиус е прав, изгревът на Копа Кабана е прекрасен!
Райнард Кек
