Колосите на световния футбол винаги са най – най-много привличат внимание, най-големите звезди играят там, печелят най-много. Но след днешния трети ден на Световното първенство по футбол в Бразилия е време да обърнем внимание и на някои от по-малките отбори.
Още далеч преди първенството много специалисти се кълняха, че латиноамериканските отбори (Южна плюс Централна Америка) този път ще са далеч по-силни. И логично, защото на два поредни шампионата – в Германия и ЮАР, Латинска Америка успя да докара само един отбор до полуфинал и то само веднъж – Уругвай. А е просто нелогично континентът, който захранва с големи звезди всички европейски грандове, да изпада в миниманс толкова дълго време. Защото това е истинската родина на футбола – там е заровено първичното начало на играта, жестоката ѝ страст, която кара милиарди да я следят със затаен дъх.
За Колумбия колегата Васил Хаджийски говори много – ето тук. И доста точно, макар че Гърция едва ли е твърде голямо мерило – птичето каца веднъж на рамото и след 2004 година ще мине доста време преди южните ни съседи пак да сторят нещо значимо на голямата сцена. Колумбийците добре си постлаха за старт и със сигурност ще се борят със зъби и нокти за първото място в групата, макар че с оглед връзката с група D за осминафиналите може би няма да е от чак такова значение. Но там нищо чудно Колумбия да спечели – независимо дали ще играе с Англия или с Италия, в най-тежките възможни варианти.
По-интересно беше представянето на Коста Рика, което, поне за мен, както би потвърдил и колегата Хаджийски, изобщо не е такава изненада – имам предвид победата над Уругвай. Костариканците показаха, че ще са костелив орех още при квалификациите в зона КОНКАКАФ. Там, във втората фаза, където има значение, те завършиха втори, след САЩ, като в домакинствата си направиха пет от пет победи, включително с 3:1 над САЩ и 2:1 над Мексико.
Безспорно най-известният играч на Коста Рика е Брайън Руиз, който игра с Димитър Бербатов във Фулъм, а сега е част от ПСВ Айндховен. Но далеч по-голямо впечатление срещу Уругвай направи 22-годишният Джоел Кямбъл. Той идва в Европа преди три години, едва 19-годишен и то в „Арсенал”. А там, добре знаем, че често се уцелва с младите играчи – нюхът на Арсен Венгер е пословичен. Кямбъл досега обаче няма и минута с екипа на топчиите, защото не можа да си изкара работна виза и в момента е под наем в Олимпиакос. Младият нападател, който обича да играе повече по фланговете, се забърка и в скандал в квалификациите за световното – с брутална симулация стил "гмуркам се за пиратски съкровища" той изкара жълт картон за Мат Беслер от САЩ, който беше изгонен, а ФИФА наказа костариканецът заради измамата.
По-зрелите футболни фенове си спомнят Коста Рика с Бора Милутинович през 1990 година в Италия. Но сега латиноамериканците изглеждат доста по-симпатично – играят с бързо темпо, директен стил, с търсене на празни пространства и без да мотаят много-много топката. А какво ли щеше да е, ако основният им нападател Алваро Саборио беше в състава им – той вкара осем гола в квалификациите, но за нещастие счупи костица в левия си крак и не можа да дойде в Бразилия. А той вече е с 54 мача за Коста Рика и има 23 вкарани гола.
За Коста Рика ще е от изключителна важност в мача с Италия да не се повежда по идеята за тактики и надлъгвания, в която скуадра адзура е цар. Италия може да бъде бита при високо темпо, при по-агресивна игра и то главно по фланговете – така, както Кямбъл правеше срещу Уругвай. А предвид факта, че костариканците показаха зъби и при центрирания, хлабавата италианска защита ще види зор.
Автор: Ивайло Ачев
