Общата формула за мигрантската политика е толкова компромисна, че ще стане абсолютно формална. Това коментира пред БНР (“Събота 150“) философът проф. Здравко Попов по повод европейското споразумение за мигрантите. Той обърна внимание на употребата на думата „сделка“ в изказванията.
"Концентрирането на вниманието върху мигрантската политика не е резултат от текущ проблем. Това е дългогодишен проблем, който не намира решение нито на ниво Брюксел, нито в рамките на националните правителства. Но както посочи канцлерът Меркел, тази политика е ключова и тя поставя под въпрос фундаментите на Европа и политиките, които тя води. В този смисъл е съдбоносна. Дългото заседаване означава, че има много разногласия и общата формула е толкова компромисна, че ще стане абсолютно формална. В положителните изказвания имаше непрекъснато думата "сделка". Зад изявлението на Макрон, че победи едропейското решение, прозират двустранните сделки. Едната е между Брюсел и Италия. Тя иска много сериозно да участва в правенето на общоевропейски политики, в случая - мигрантска. С Гърция сделката е съвсем очевидна, защото седмица преди това имаше решение за облекчаване на гръцкия дълг", припомни проф. Попов.
На въпрос за вътрешнополитическата ситуация на канцлера в Германия проф. Здравко Попов отговори, че проблемът не е между министъра на вътрешните работи и канцлера, а е проблем за германската сигурност и нерешаването на въпроса за мигрантите дава голям политически капитал на "Алтернатива за Германия".
"Европа трябва да прескочи своя инфантилизъм и да разбере, че не е център на света", каза още проф. Попов.
"За да може да оцелее в свят, който не се развива по законите на нейното собствено Просвещение, Европа трябва да разбере, че трябва да остане в големия свят благодарение на идеята си за солидарност по много въпроси, за да устои на големите сили, каквито са САЩ, Китай, Турция, Индия, Бразилия и т. н. Европа трябва да разбере, че не е център на света, а част от света. Да, тя е създала много за този свят, но трябва да бъде реалистична. Битката за Европа е между идеализма и реализма на политиците. Те трябва да намерят формулата за отстояване на европейския интерес в контекста на глобалния свят. Европа вече няма да е глезеното дете на света", подчерта проф. Попов.
"Относно европейската перспектива на Албания и Македония проф. Попов смята, че "не трябва да ги мислим заедно, както някога мислеха заедно за България и Румъния. Албания има значително повече потенциал от гледна точка на развитието на адриатическата сигурност. Албания ще има предимства при движението си към ЕС много по-бързо.
От друга страна, Македония има тежест с валидизирането на името. Ще бъде обаче много трудно това име да се валидизира от обществото. Референдумът ще бъде решаващ не само за Македония, но и за Европа. То ще създаде предпоставки от най-различно естество. Засега изглежда на кантар името "Северна Македония". Имаме сериозен протестен потенциал. Политически позицията на президента Иванов е знак, че обществото е разделено", смята проф. Попов.
