Бившият министър на външните работи на Македония Слободан Чашуле (2001 - 2002 г.) заяви, че България била една от първите страни, признала независимостта на Македония, а военнополитическият анализатор Петар Шкрабина обясни, че българските танкове, гаубици и муниции, подарени на Македония, били в лошо състояние и не повишили отбранителната способност на страната при конфликта от 2001 г.
Въпреки нуждата от международна подкрепа на македонската кандидатура за получаване на дата за начало на преговорен процес за еврочленство, в Македония не стихват язвителните забележки по адрес на България, която заедно с Гърция са най-коментираните и най-критикуваните съседи.
Истината изисква да се уточни, че България е първата страна, която признава независимостта на Македония на 15 януари 1992 г. София бе и мястото, където Русия обяви признаването на независима Република Македония по време на посещението на президента Елцин на 1 август 1992 г.
Колкото до танковете и гаубиците, въпреки „лошото си състояние”, те успешно бяха продадени на трета държава от предприемчиви македонски власти.
А ето какво казват по въпроса съвременните македонски медии, които след като обявиха Турция за първата държава, признала независимостта на Македония, сега оспориха и качеството на военната помощ, посрещната някога тържествено на Гюешево.
„Дарените от България на Македония танкове през 1999 г. Т - 55 в малка степен са подобрили боеготовността на Армията на Република Македония (АРМ), тъй като са били в лошо техническо и бойно състояние". Това е написал Петар Шкрабина, военно-политически анализатор, в статия, озаглавена „Формирането на АРМ (Армията на Република Македония) и сегашното състояние във вестник „Нова Македония”.
Според анализатора проблемът не е само в смяната на името на държавата като условие за членство в НАТО, а има и други критерии като политическо-военната организация на Алианса. „Военно-политическата криза в Македония от 2001 година, която практически започна през 2000 година и траеше до подписването на Охридския рамков договор през август 2001 година, показа, че АРМ (не по своя вина) не беше подготвена да се справи със ситуацията. Тогава току-що започваше организационното преструктуриране и слабата комплектованост, поради малкия бюджет, доведоха АРМ до незавидна ситуация. Тази констатация не се отнася до индивидуалната подготвеност на добре обучените войници по отделно, а в по-обхватен смисъл - за военните системи и стратегии, които трябваше да се справят с терористично-военната организация ОНА. Необходимо беше да се доокомплектова АРМ с необходимите бойни системи, които биха довели до неутрализиране на противниковата страна, която заплашваше териториалната цялост на държавата. Набавени бяха муниции за ракетните системи, за четирите самолета „Сухой – 25” и 14 хеликоптера „Ми – 8”, „Ми – 17”, и „Ми – 24”, ракетни системи ПВО и т.н. Беше добавено дарението от 94 танка „Т-55” от България (в 1999 г.), но те само в малка степен увеличиха бойната готовност на АРМ, тъй като получените танкове бяха в лошо техническо и бойно състояние. Бюджетът за отбрана през 2001 г. беше утвърден на 4.583 милиона денара или 7,5 на сто от бюджета на Македония”, пише още в статията.
В материала се посочва още, че след 2001 година истинските съюзници на Македония за присъединяването на страната към НАТО са били Хърватия и Украйна.
"Във военно-политическата криза от 2001 година македонската страна разбра, че в дотогавашните постановки в годишната национална програма за членство в НАТО за периода 2001/2002 година има доста грешни моменти, които трябва да бъдат предмет на ревизия. След нея се отвори място за по-различен поглед върху системата за отбрана на Македония," пише военно-политическият анализатор.
Припомняме, че през 1999 г. България подари на Македония 150 танка и 150 артилерийски системи, а по време на Косовската криза от пролетта на 1999 г. България оказа икономическа помощ на Македония. По време на войната от 2001 г. България оказа помощ на македонското правителство с премиер Любчо Георгиевски.
През 2003 година започна претопяването на танковете Т-55. Македония, която иска да стане член на НАТО, реши да се освободи от тези танкове по препоръка на Брюксел, написа тогава скопският вестник „Вест”. Унищожаването на танковете започна през декември 2003 г., като първоначално трябвало да бъдат стопени 10 танка. Два от тях били разглобени, а частите им - нарязани. Разрязването на куполите обаче било неуспешно. Говорителят на министерството на отбраната Марян Джуровски тогава уточни, че за целта е необходим още един лазер, който ще бъде доставен и процесът ще продължи. Той опроверга информациите, че Т-55 са опасни за околната среда. Претопяването в "Макстил" се извършва според правилата на предприятието, които не позволяват претопяване на екологично опасно желязо, каза Джуровски. "Освен от тези 10 танка, македонската армия трябваше да се освободи от още 80 танка Т-55. Те бяха унищожени, продадени или подарени. Според дипломатически източници и източници от министерството на отбраната няма страна, която би желала да получи тези танкове като подарък, а още по-малко да ги купи", посочи изданието.
През 2005 г. македонското правителство взе решение да унищожи 30 танка Т-55, дарени от България. Танковете са общо на брой 91 и са подарени през 1999 година. Причината за унищожаването на танковете според правителството е, че те не отговарят на стандарта на въоръжените сили на страната. Освен това Македония се стреми да изгради мобилна и ефикасна армия, отговаряща на стандартите на НАТО. Тя ще може да даде своя принос не само за отбраната, но и за мироопазващите операции на Северноатлантическия Пакт, съобщи тогава агенция МИА.
Редактор: Десислава Ушатова
