Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред. Нефелни парламенти и още по-нефелни правителства.
Кратък преглед на станалото след изборите показва няколко забележителни антирезултата. Първо, новопръкналото се новоначалие получи апетитна и съвсем неотговаряща на изборните му проценти сграда. Прокудиха други партии, че и държавни структури - не какви да е. Явно НАП може да излети и вертикално, ако се налага.
Още: Кога ще ги стигнем грузинците? Когато имаме президент на място
Щом това е отпред на сцената и е видимо за всички, смятайте какво е зад кулисите - колко независим е сегашният служебен премиер и колко хич не е слуга на Държавното предприятие.
Друг антирезултат е фактът, че почитаемите партии, успели да гепят поредната субсидийка и да уредят ръководствата си с прилично месечно възнаграждение, дума не обелиха за касиране на изборите. Тези, които го направиха, са твърде малки като влияние, за да стреснат когото и да било, камо ли Конституционния съд.
Да припомним кой може да иска касиране, но се почесва до този момент:
- една пета от депутатите, тоест поне 48;
- президентът;
- Министерският съвет;
- Върховният касационен съд;
- Върховният административен съд;
- главният прокурор.
Очевидно сред тези, за които все пак сме си направили труда да гласуваме, няма дори 48, които да мислят като нас. Изборите са им окей. За Радев имахме някакви надежди, но уви, оказа се зает с важни държавни дела. От Главчев няма как да очакваме подобно салтомортале. Останалите оставяме без коментар. За тях по принцип или добро, или нищо.
Междувременно срокът за касиране изтече по най-незабележимия начин. Ние вкупом сме твърде заети да се бием за председател на парламента и хич не ни е до това, че клетият избирател изобщо не признава изборите за честни. И само ПП-ДБ измиха срама от челото на новоизбрания парламент, макар и часове преди изтичането на крайния срок. За останалите ще кажем следното: Демагогия е да не приемаш високите проценти на Пеевски и в същото време да не предприемаш каквото и да било.
Ние знаем защо - защото с пълна уста не се говори.
Още: Конституционният съд образува дело за пълно касиране на вота
А иначе цели 37% от хората искат пълно касиране на изборите, показа проучване на "Маркет линкс". Никога досега не е имало толкова силно недоверие към изборния процес, защото цели 58% смятат тези избори за нечестни.
Да, звучи повече от драматично, защото срокът КС да бъде сезиран с такова искане е до 15 дни след обявяването на окончателните резултати от ЦИК. В това време чакахме Годо - и ние, и избраниците ни в Народното събрание. И накрая вместо него дойде Торбалан. Ако някой го е смятал за измислен герой, да се ощипе и да си удари няколко шамарчета, белким се събуди.
В торбата му, наред с непослушните деца, има и проценти. Може да е тъп, но добре знае какво къде да скатае. И как да си пази плячката.
А процентите показват следното. Близо 39% е официалната избирателна активност. Тоест, останалите 61% от хората са отказали да упражнят правото си на глас. Към тях се добавят онези, които са дали вот с "не подкрепям никого". Добавете гласуващите твърдо за своите партии и ще получите като остатък точно процентите, взети от Момчето, което не иска да си отиде.
Още: Проучване: 37% от българите искат пълно касиране на изборите
Всичките тези цифри не само показват, но и доказват колко фалшива е политическата реторика. Избраниците са избрани от твърде малък процент и огромната част от обществото не се чувства парламентарно представена.
На почти никого не му дреме за този незначителен факт.
Което значи само едно - вместо касиране имаме яко кеширане.
И не му се види краят.
Автор: Евелина Гечева
