Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
Част от политолозите смятат, че това би било нещо като акт на отчаяние, защото парламентарната демокрация няма алтернатива в България и сигурно са прави. Други пък твърдят, че една такава промяна би избавила страната от перманентната политическа криза и би спестила на населението усилията да копае под дъното на нормалността.
Вероятно и в двете тези има доза истина. Но кой вариант все пак би бил по-малкото зло? Запазването на сегашното статукво би означавало да продължим и новоначалието, и старобойковщината. Промяната пък е свързана с много неизвестни, като част от тях могат да се нарекат дори риск за демокрацията.
Още: Георги Първанов: Аз съм против идеята за президентска република
Само вижте поведението на сегашния държавен глава - колкото и да се противопоставя на нефелния парламентаризъм, не посочва алтернативи. Самият той едва ли е безразличен към варианта "президентска република", но не дава никакви индикации, че би се превърнал в точно такъв лидер. Защото ако имаше такива намерения, отдавна да е предприел нещо по-конкретно. А не само да пуска в публичното пространство разсъжденията си по ситуацията - те са (понякога) интересни и безспорно важни, но не дават конкретна визия за това, което би било решение или изход.
Може би това поведение е нещо като "парен каша духа" - сам лансиран от среди около БСП и с етикета "Решетников", после уж създател на "Промяната", след това - в колаборация с партията на Стефан Янев, президентът очевидно не гори от желание да прави собствен политически проект, без значение дали става дума за партия или за поредния инициативен комитет. Но времето тече - Радев е във втори мандат като държавен глава и трети няма да има.
Точно по тази причина се появиха едни хора, инициатори на подписка, с която да се свика референдум за президентска република. Само че това вече сме го играли с хората на Слави Трифонов. И какво се получи - като не стана с президентската република, взехме да доомърлявим парламентарната.
И този пореден инициативен комитет ще стигне до същото и едва ли нещата ще се случат точно с референдум - разбиращите от конституционни промени отдавна говорят, че за целта ни трябва Велико Народно събрание, но не предизвикано от допитване, а от единство по въпроса между общество и политици.
Очевидно хората около Радев не са напълно единодушни по въпроса искат или не искат президентска република. Засега е ясно само това, че искат връщане на старото положение със сформирането на служебни правителства. Което, дори и да стане, няма да е трайно решение. Не че президентската република би била панацея, но поне би била някакъв опит да пратим в историята новоначалието и старобойковщината.
Още: Къде ли е дронът на Радев?
Колкото до Борисов, той самият вероятно не би имал нищо против да се води разговор по темата, която е достатъчно дълга, за да може той да тупа топката още известно време и лека-полека да заобиколи Бай Ставри.
Пеевски пък едва ли ще е чак толкова притеснен, защото засега успява да подчини кого ли не и вероятно ще се опита и евентуалния управляващ президент да притисне.
И тук минава тънката разделителна линия.
Личността, която може да остане незасегната от такива домогвания, а и да ги санкционира. Някой, който би имал достатъчно смелост да застане на пътя на все по-набиращия скорост корупционен валяк, мачкащ всичко читаво по пътя си.
Новите инициатори дават хоризонт към 2026 г. президентската република да е факт, като през 2025 да се подготви и проведе допитването. Да, само дето този хоризонт е твърде дълъг. За Радев е добре - тогава изтича вторият му мандат. За нас обаче означава още 3-4 пъти избори с еднакви резултати и затъване в блатото на политическата безизходица.
Още: Ивайло Мирчев: Всеки следващ предсрочен вот ни приближава към президентска република
Като добавим и позицията на Радев за Украйна, която е в разрез с общоевропейската и по-важно - общочовешката, въпросът с бъдещото поверяване на държавата в ръцете му изглежда предрешен.
Кои са останалите? Костадинов? Някой-от-БСП-който-и-да-е-той? Някой от евродепутатите?
И лъсва голата истина - ние просто нямаме лидер, личност, подготвен човек, достатъчно независим и достатъчно силен, който да поеме такова бреме.
Впрочем, ако го имахме, изобщо нямаше да стигнем дотук.
Автор: Евелина Гечева
