Националният ни отбор по волейбол отново донесе много хубави моменти на българите през тази година, макар нашите момчета да не спечелиха медали или купа. Отново бяхме на косъм от финални двубои за спечелване на отличие, но по една или друга причина това не се случи.
В Световната лига по волейбол нашите момчета завършиха на 4-та позиция. Въпреки това, те изиграха доста добри мачове.
Още в първите два двубоя от групата победихме французите. След това постигнахме сладка победа над Аржентина с 3:0 гейма, а два дни по-късно последва нов успех - с 3:1. Първото ни гостуване в САЩ ни отрезви с загуба с 3:0 гейма, а ден по-късно взехме реванш с 3:1, като след този успех оглавихме класирането в групата.
Дойде времето и на първия сблъсък с Бразилия, който момчетата ни загубиха с 1:3 гейма, а ден по-късно последва нова бразилска лекция и повторна загуба с 1:3.
След тази серия от две загуби срещу Бразилия се изправихме срещу вечно арогантните поляци, които изприказваха много приказки за лесна победа, обаче момчетата на Камило Плачи минаха през тях в два последователни дни – съответно с 3:0 и 3:2 гейма.
По този начин, със 7 победи и 3 загуби, България завърши на 2-ра позиция в групата с 19 точки, след лидера Бразилия с 25 точки актив и така Цветан Соколов и компания продължиха към финалната фаза в Аржентина, където бяхме в една група с домакините и италианците. Там записахме загуба от Италия и победа над Аржентина, което ни позволи да стигнем до финалната четворка.
След последвалото класиране във финалната четворка всички почитатели на волейбола започнаха да мечтаят за медали. Трябваше обаче първо да преодолеем Бразилия, но това не се случи и след неприятна загуба с 1:3 останаха шансовете ни за бронза. За целта трябваше да се справим с Италия, но бе очевидно разочарованието на състезателите ни от загубения шанс за финал и добрите стари италианци си завоюваха бронза, а за нас остана четвъртото място и горчивината, защото момчетата на Камило Плачи можеха да постигнат нещо значимо в Световната волейболна лига.
Все пак това четвърто място донесе на волейболните ни национали приза за най-добър отбор на месеци юни и юли 2013 година, а Плачи съответно бе най-добрият треньор.
Волейболната година и емоциите определено не бяха свършили, защото се задаваше и Европейското първенство по волейбол, където националите ни изиграха фантастични мачове. Те се бяха класирали директно след първенството през 2011 година, където шампиони бяха сърбите, а България тогава остана на 6-та позиция.
На тазгодишното първенство в Дания и Полша бяхме в много тежка група с Германия, Чехия и Русия, като първенците се класираха на четвъртфинали, а вторите и третите минаха през плейофите.
Националният ни отбор започна европейския си поход с победа над Чехия с 3:1 гейма. След това обаче отстъпихме на германците с 2:3, а Русия, която спечели Световната лига, ни прегази с 3:1 гейма. Все още обаче никой не подозираше какви мачове щяха да изиграят нашите момчета.
Първият от тях бе именно плейофът срещу домакините от Полша, където националите ни най-накрая си повярваха и буквално „възкръснаха”, след като губеха с 0:2 гейма след 25:22 и отново 25:22, и направиха пълен обрат с 25:20, 26:24 и 18:16. Българските им почитатели също си върнаха вярата и в следващите горещи дни имаше горещи волейболни емоции. След поляците дойде и редът за реванш над германците, които не можеха да повярват какъв лют бой отнесоха след отиграванията на нашите момчета и краен резултат 3:1 в полза на България и полуфинал за Камило Плачи и момчетата му.
Отново за размечтахме за медал, а защо не и титла след „изригването” на националите ни. Последва обаче едно огромно разочарование с познато име – Италия. Италианците отново се оказаха по-добри, най-вече психически. В тези решителни финални двубои, както в Световната лига, така и на Европейското първенство психиката е ключов фактор. Проблемът обаче е, че в много случаи българските спортисти могат да спечелят много, но в най-важните моменти психиката им изневерява. Така се случи и тук. Загуба с 1:3 от Италия, мач за бронза срещу Сърбия и нова загуба с 0:3, а Русия триумфира и в Европа.
Така четвъртото място се превърна в орисия за волейболните ни национали през 2013 година - така, както и в много други случаи. Въпреки всичко за България това са си значими постижения, но проблемът е, че всички знаем, че момчетата ни могат много повече и могат да го постигнат и всички стискаме палци това да се случи през 2014 година.
Именно през 2014 година в Полша ще се проведе Световното първенство по волейбол – от 3-ти до 21-ви септевмври. Дано там националите ни успеят да счупят прокобата полуфинал и да ни зарадват още повече.
