Г-н Николов, извинението не се приема... просто няма нужда от такова!
През 1997 година Владимир Николов дебютира за националния отбор по волейбол на България. Той никога не е бил най-мощният нападател, никога не е бил най-скачащият диагонал, физическите му данни не са най-впечатляващите, но в кариерата си е един безспорен пример за това как не е нужно да си "най" в отделните елементи, за да бъдеш сред най-добрите.
18 години - Владимир Николов е част от националния ни тим 18 години. Просто се опитайте да асимилирате това. За тези 18 години се смениха куп правителства, минаха около 10 415 риалити формата, Слави Трифонов направи няколко турнета, спря да прави концерти и пак почна да пее пред публика. Бойко Борисов се превърна от охрана в министър-председател на България. Джъстин Бийбър беше дете, стана най-известния музикант на планетата и вече не е. Мога да продължа да пиша всякакви неща, които са се случили през последните 18 години, но цялото пространство в интернет няма да е достатъчно. За тези 18 години обаче има една истинска константа и тя се казва Владимир Николов.
Човек, дал мило и драго за своята родина. Обичан от милиони, хулен от хиляди, той преживя контузии, операции, отказвания, лишения, пропътува сигурно вече милиони километри, само и само да радва българската публика с безграничната класа, която показва от 1997 година насам... ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ТОЗИ КОМЕНТАР ЧЕТЕТЕ В SPORTLINE.BG
