Ех, ако можеше да се случи нещо хубаво без да се получи ударната доза негативизъм от страна на разни хора, които изпитват острата нужда да напишат нещо оскърбително, за да получат удовлетворение в черните души, които не им дават покой нощем.
Уви, това няма как да стане, но отдавна сме приели този факт. Някои ще оплюят инициатива, свързана с Международния ден за борба с рака на гърдата под презумпцията, че 1200 балона ще сложат край на планетата. Други пък скочиха на момчетата на Пламен Константинов, защото, видиш ли, 4-ото място "не е подвиг".
Не е подвиг за хора, които гледат сухите статистики. И те действително са леко плашещи - 24 полуфинала на големи първенства, 21 загуби. И напоследък всички са гарнирани с 4-и места, като изключим Световното първенство през 2006 година в Япония и бронзовите медали от Евро 2009.
Но всеки, който е употребил фразата "не е подвиг" за националния отбор по волейбол и представянето му на Евроволей 2015, разбира от волейбол толкова, колкото... не, всъщност нямам добро сравнение тук. Просто не разбира нищо.
Всеки обаче, който малко поназнайва от този спорт, и пише или коментира не с идеята да си вкара няколко хиляди клика отгоре, а защото ще каже нещо смислено, ще ви сподели, че 4-ото място е абсолютен успех. Защо? Ето защо.
Останалата част от коментара ЧЕТЕТЕ В SPORTLINE.BG
