За последните 4 години детската смъртност в България е намаляла, но равнището ѝ остава високо спрямо средното за ЕС - 4.8 на хиляда при средно 3.2 на хиляда за държавите членки. През 2021 година нивото е било 5.6 на хиляда, а през 1970 г. са умирали 27.3 бебета на хиляда, още преди да навършат една година.
Още: Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2022 г. констатира, че най-честата причина за смъртта при децата до 1-годишна възраст е поради състояния, възникващи през перинаталния период (от 28-та седмица на бременността до 7-ия ден след раждането). Става дума за вродени аномалии, деформации и хромозомни отклонения, болести на дихателната система и на органите на кръвообращението, на които се дължат 32.4% от всички смъртни случаи в тази възраст. Повечето смъртни случаи на деца до 1 година са в селата.
Как държава с бързо измиращо население, която е в първите три европейски държави с най-ниска средна продължителност на живота и е от 30 години в първите три страни с най-висок отрицателен естествен прираст, да гарантира здравето на най-милото и липсващото ѝ - децата?
Още: Неонатологичното отделение в Стара Загора има нов кувьоз
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Ако искате здраво дете
“На практика няма бременност, която да не е високорискова до доказване на противното”, казва проф. Алексей Савов, шеф на Националната генетична лаборатория, с когото Дойче Веле разговаря по темата какво е необходимо за намаляване на детската смъртност, а също и на травмите за семейството и детето при откриване на рядко заболяване. Проф. Савов посочва три съществени фактора - достъп и достъпност до здравни услуги, образованост и просветеност, социална стратификация.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Редките заболявания са близо 7000, но най-често срещаните от тях могат да се предотвратят при комбинация на биохимичен скрининг (изследване на венозна кръв) и фетална морфология (изследване с ултразвук, което може да разкрие аномалии още в ранния етап на бременността, проследявайки как се развиват органите и системите на плода). Цената на прегледите с ултразвук, особено необходими в първия и втория триместър на бременността, варира между 180 и 300 лева, в зависимост от специалиста и апаратурата. Ултразвуковите изследвания обаче разкриват до 80% от вродените малформации. При съмнения следват пренатални тестове - изследване на кръвна проба, която се изпраща в лаборатории в чужбина. Тази практика се е утвърдила предвид факта, че там се насочват много проби, което поевтинява самото изследване, коментира проф. Савов. Той пояснява, че скрининг за най-често срещаните малформации излиза 1500-1600 лева. Проверка на ДВ показа, че цените варират в зависимост от броя редки заболявания, които се изследват - от 700 до над 2000 лева.
В България феталната морфология и пренаталните тестове (дори ако в семейството вече има дете с аномалия) не се поемат от НЗОК или Министерството на здравеопазването. В много европейски държави изследванията с ултразвук на бременната жена са част от рутинните прегледи. В България безплатни са само биохимичният скрининг и консултациите за него.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Още: Отделението по неонатология в Добрич посрещна малките си пораснали герои
В българската реалност
Наблюденията на проф. Савов показват, че при потвърждение за аномалии, българската жена избира да прекрати бременността. За 2023 г. след изследвания в Националната генетична лаборатория са били предотвратени раждания на над 30 деца с хромозомни аномалии, като основно става дума за Синдром на Даун.
“В България се раждат все по-малко деца, диагностицирани с аномалии. Причината е, че все повече българки се изследват и при установяване на рискове за бъдещите деца, понякога и такива, които подлежат на лечение, патологичните бременности се прекратяват. Нагласата е такава, защото българската жена трудно се справя с предизвикателствата в България”, казва проф. Савов.
Ако бременната жена е информирана за възможните рискове за плода, живее в голям град и разполага със съответните доходи, то рисковете са сведени до минимум. Този вариант е идеалният, но в българската реалност рядко се среща. Националната генетична лаборатория има филиали в Пловдив, Варна, Плевен - тоест, ако бременната жена не живее в някой от тези градове, трябва да пътува. Ще се наложи да пътува и при изследване за фетална морфология. Пътуването и ехографските прегледи често не са възможни поради лоша инфраструктура и ниски доходи. Този проблем се умножава от друг - цели райони в България са без лични лекари. По данни на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) в 929 малки града и 3882 села, в които живеят 800 000 души или 12% от населението, няма осигурен достъп до първична медицинска помощ. Кой ли изобщо се грижи за здравето на хората там, в т.ч. и за бременните жени…
Още: Родилното в Ямболската болница пак отваря врати - заради възрастен лекар
Социално подпомагане
В отговор на запитване на ДВ, от Агенцията за социално подпомагане съобщиха, че месечна помощ се предоставя средно за 26 402 деца с трайни увреждания. Това е приблизителна бройка, тъй като най-вероятно има и родители, които не са подали молба за такава.
Много бременни жени - от ромските общности и други уязвими групи, са извън здравната система, нямат осигуровки и техните бременности изобщо не се проследяват. В тези общности се раждат голям брой увредени деца, показват наблюденията на проф. Савов. Крайно належаща е нуждата от образованост и просветеност на ромските жени - както поради ранните раждания още на 12-13 години, така и заради непроследените бременности.
“Вижте статистиката за ранните раждания за град Сливен. Какво може да се очаква от физически незряло момиче, което на практика е още дете?! В последните 7 години не помня да сме извършвали пренатална диагностика на ромски фамилии за муковисцидоза. Те са голям рисков фактор и са необходими сериозни усилия в тази посока, макар че ниската здравна култура, част от която е и нихилизмът - “на мен няма да се случи”, е характерна за много български граждани”, отбелязва шефът на Националната генетична лаборатория. По данни на статистиката почти 1/4 от ранните бракове и раждания за 2022 г. са на територията на община Сливен. Четири момичета на 13 години са станали майки, 28 родилки са били на 14, а на 15 години - 72 момичета. Има и случай на бременно 10-годишно момиче.
Още: Заради липса на неонатолог: Ямболската болница остана без родилно отделение
Държавата - и достиженията на науката
Съвременната наука прави не просто крачки, а скокове и нейните постижения са от голяма полза за здравето на бъдещите поколения - стига държава, неправителствени организации и родители да положат усилия. Къде сме ние?
В Европа се извършва неонатален скрининг на 50 заболявания, в България засега са три, като от тази година се обсъжда да станат шест. Това означава, че скринингови програми на здравното министерство засега позволяват новородените деца да се проверяват за фенилкетонурия (ФКУ) (от 1978 г.), вроден хипотиреоидизъм (от 1993 г.) и вродена надбъбречна хиперплазия (от 2010 г.), а от 2024 г. към тях се прибавят спинална мускулна атрофия, имунни дефицити и муковисцидоза.
Ако бъдещите майки се подлагат на биохимичен скрининг и ехографски изследвания, броят на тези заболявания ще намалее. За неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката за тази година има 15 милиона лева. За биохимичен скрининг обаче средствата за 2023 г. са били 1 352 665 лева, с които се открива Синдром на Даун, дефекти на невралната тръба и други генетични аномалии и малформации на плода. Техният обхват не е променен и за тази година, казаха от МЗ.
Още: Детската смъртност по света е намаляла наполовина
Накъде с тази демографска криза
Наскоро бившият вицепремиер Николай Василев предложи държавата (сиреч данъкоплатците) да дава по 20 000 лева за раждане на дете, за да реши демографската криза. Сам по себе си този жест няма да помогне. Когато има такава криза в България - бързо измиране и ниски раждания, мерките трябва да са комплексни. Откъде да се започне? Още от бременността и грижите за майката и детето, тоест - от най-милото.
Но за най-милото държавата не си дава особен труд. Независимо от отчетеното увеличение с 50% т.г. на еднократната помощ за бременност - от 150 лева на 225 лева (което трудно покрива дори един ехографски преглед), и повишените еднократни помощи при раждане. За първо дете родителите вече получават по 375 лева, вместо 250 лева, а за второ – 900 лева при 600 лева досега.
В България се раждат толкова малко деца, че стига държавата да поиска, може да гарантира здравето им още преди раждане. За 2022 живородените деца са 56 596, за 2023-та - малко над 52 000, по предварителни данни. Ако държавата отпусне за фетална морфология по 1000 лева на всяка бременна жена (независимо дали се е осигурявала или не) общата сума няма да надхвърли 60-70 милиона лева. Това е минимална сума на фона на допълнителния 1 милиард лева, с който е увеличен бюджетът на НЗОК за 2024 г., харчен основно от болниците и за лекарства.
Още: Детската смъртност през 2014 г. се увеличи за пръв път от 17 години насам
Eто и едно сравнение - програмата „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване” разполага с общо 76.1 милиона лева за 2024 г., което е само с 2.5 милиона лева повече спрямо миналата година. Над 45 милиона лева от тази сума са за комплексно обслужване на деца с увреждания и за останалите в България четири дома за медико-социални грижи за деца, в които са настанени малко над 200 деца.
Диагностиката по време на бременност трябва да стане част от демографска стратегия, заедно с програми за образованост и осведоменост на българските майки, особено от уязвимите групи. Всичко друго са празни приказки.
Автор: Емилия Милчева, Дойче веле
