Един от въпросите, които могат да предопределят изхода от парламентарните избори през октомври, е как ще се явят на него две от формациите – ПП и ДБ. Едната от тях е най-голямата политическа сила в отиващия си парламент, а другата е по-малка, но традиционно силна в София и големите градове. ПП разчита повече на личната харизма на лидерите си – Кирил Петков и Асен Василев - които до голяма степен отговарят на идеалния тип на Макс Вебер за “политик на убеждението”. ДБ пък се разви като по-обмисляща, по-рационализираща формация, лидерите на която се вписват в другия Веберов модел – “политик на отговорността”. Съчетаването на убеждението с отговорността за немския социолог е било ключът към успеха в политиката. От тази абстрактно-теоретична гледна точка едно предизборно коалиране би било логично и изключително изгодно и за двете формации. Но освен този аргумент има поне десетина прагматични основания за общото им явяване на изборите.
Аргументите "за"
1. Една централна тема в предизборната кампания ще бъде дали отново ще има фрагментиран парламент, способен да излъчи стабилно управление след октомври. Явявайки се заедно, ПП и ДБ ще консолидират около една трета от електоралното пространство и ще избегнат фрагментацията и неяснотите в нея. С тази консолидация те ще демонстрират, че ще са основната конструктивна сила в следващото НС, с която всички останали ще трябва да се съобразяват. Това ще е заявка, че те ще бъдат централният градивен блок на бъдещото управление;
2. Нещо повече, с това обединение ПП и ДБ на практика ще елиминират една от интригите, които поддържа електорално основният им опонент ГЕРБ: дали партията на Борисов може отново да излезе първа сила. Вярно е, че ПП са способни и сами да победят ГЕРБ, макар последните изследвания да не рисуват такава картина. Но дори и да успеят, явявайки се заедно с ДБ те ще получат не просто няколко депутата повече от втория, а статут на безспорна първа сила. Това ще има съществено значение в опитите да се състави ново, стабилно правителство;
3. На всички избори има хора, които обичат да гласуват за победителите – понякога техните гласове неласкаво биват наричани “конформистки вот”. Придобивайки статут на безспорна първа сила, предизборната коалиция ПП-ДБ би могла да вдигне прогнозните си резултати от сегашните (сумарни) 30% поне на около 35%;
4. Избирателите на ПП и ДБ, голяма част от които са от така наречената “демократична общност”, са изморени от дилеми, за кого от своите да гласуват. Някои от тях са разколебани, защото смятат, че избраниците им няма да участват в ново управление. А това води до ниска мотивация за гласуване. Демократична България като обединение беше сериозна глътка въздух за разколебаните, която излекува част от спомена за неуспешното самостоятелно явяване чрез три различни формации на изборите от 2017 година. Една предизборна коалиция между ПП и ДБ сега би демонстрирала, че демократичното център-дясно може да продължи да се обединява и да избягва влизането в междуособни крамоли. Това само ще стимулира симпатизантите му да отидат до урните;
5. Една обща кампания на двете формации ще е много по-ефективна, защото ще спести ресурсите – и пари, и време, и нерви – с които те ще се разграничават една от друга. Още повече, че в това разграничаване рискуват да наливат вода в мелницата на опонентите си и сами да подриват подкрепата си;
6. Ясно е, че ПП и ДБ в следващото НС, както и в сегашното, ще действат с голяма степен на синхрон и ще бъдат заедно, ако имат шанс да съставят правителство. Една предизборна коалиция ще направи това много по-лесно като просто спести (част от) следизборни коалиционни преговори. Нещо повече, ПП само ще загуби, ако се опитва да минимизира гласовете на ДБ – “Промяната” рискува просто да остане изолирана като най-голямата опозиционна партия, около която се вихрят потенциални коалиции с център ГЕРБ-ДПС;
7. Идейно ПП и ДБ са на практика на едни и същи позиции и ако има нюанси, те не са повод за взаимно противопоставяне. В кампанията заедно те ще имат възможност да се позиционират като единствената формация, която едновременно е, първо, против компромисите с корупционните и съмнителни практики на модела “ГЕРБ-ДПС”, и второ, е безвъпросно проевропейска и проатлантическа. Всички хора, които не искат да отстъпват нито от проевропейската си ориентация, нито да допускат във властта политици със съмнителна репутация, ще имат ясен избор. И тези хора далеч не се свеждат до "жълтопаветниците”, нито само до “демократическата общност”. Тези две послания могат да мобилизират големи групи, дори мнозинства в българското общество;
8. Тъй като довършването на смяната на модела “Борисов” и про-атлантическата ориентация ще са безвъпросно ясни приоритети, отличаващи в съвкупността си ПП и ДБ от останалите, предизборната коалиция ще може да се концентрира и върху други важни теми, като темата с инфлацията, енергийната криза и икономическия растеж. И ПП, и ДБ имат силен икономически екип, който да даде ясна и смислена перспектива за България. Същата синергия би се получила и в областта на съдебната реформа и опазването на околната среда, където експертизата на ДБ ще е безспорно полезна;
9. Малко парадоксално, явяването заедно всъщност би подпомогнало ПП и ДБ да отстояват отделна идентичност: ПП ще може спокойно да се насочи към по-центристки избиратели, например. Оценките им по отношение на президента Радев също могат да останат различни или с нюанси, без това да навреди на едната или другата страна;
10. Общото явяване на изборите ще обезсили критиките (до голяма степен безпочвени) към ПП и лидерите им, че управляват “еднолично”, “не се съобразяват с другите” и т.н. Както и критиките към ДБ, че са сложна коалиция, която трудно взема единни решения. Договарянето за общо участие ще се възприеме от избирателите като успешна репетиция по съставяне на правителство, което ще донесе допълнителна подкрепа за предизборната коалиция.
Аргументите "против"
Разбира се, в общото явяване има и рискове. Основният е, да не се стигне до провал на споразумението за листите, което безспорно би било фиаско. Ще има неизбежна интрига в разпределението на квотите, кандидатите в отделните региони и т.н.
Също така е възможно проблеми на една от двете групи да засегнат представянето на коалицията като цяло – тогава би се оказало, че общият резултат не е голям, колкото механичния им сбор. Но поне засега такава ситуация нито изглежда вероятна, нито може да се предвиди. Например, оттегляне от ПП на избиратели, които одобряват Радев, може и да се случи, но то едва ли ще стане заради ДБ – в крайна сметка и в една предизборна коалиция, както бе казано, нюансите биха се запазили. А и от ДБ едва ли ще има отлив на десни гласове заради ПП, защото идеологическите различия са наистина минимални.
Към момента ползите от общото явяване изглеждат толкова големи, че би трябвало да мотивират и двете страни за необходимите компромиси то да се случи. В крайна сметка ефективността от консолидацията може да има неочаквано големи позитивни ефекти за двете формации в ситуация, в която избирателят е изключително изнервен от фрагментацията на парламента и липсата на управляемост на страната. Решавайки собствените си координационни проблеми успешно, ПП и ДБ ще имат силен аргумент пред избирателя, че могат да станат център на голямо обединение и заедно да управляват страната.
Автор: Даниел Смилов, Дойче веле
