В последната година българските археолози избухнаха с открития от световно значение. Само че те минават и заминават като че ли незабелязани. И това е страшно протеснително и страшно вредно.
Разбираемо е, че на средностатистическия българин не му е до исторически открития. Мнозина сигурно си казват: "При цялата беднотия, при цялата политическа порнография, при това, че ни спират оперативни програми, че не обявяват кандидатите за президент, че взехме с 300 зора един медал на Олимпиадата, какво били открили някъде си някакви археолози е девета дупка на кавала".
И е така. Когато човек е изтормозен от битовите трудности в живота си, е нормално да не обръща внимание на второстепенни неща.
Само че тези открития не са второстепенни неща. Защото имаме нужда от информацията и от силата, която носят.
Разбираемо е, когато заплатата не ти стига, да не ти пука особено, че си наследник на най-старата цивилизация в Европа. Обаче въпреки че е трудно, трябва да отделим внимание на тези открития, защото ако изпуснем момента сега, светът ще продължава да живее според лъжите, които ни пренебрегват и омаловажават за сметка на други.
Има няколко причини да ни пука какво откриха археолозите през последните месеци.
Но първо въпросните сензации.
Вчера бе съобщено, че край плевенското село Рибен е открита писменост на 5000 години пр. хр., която е възможно да е най-старата в света. Археолозите са открили глинена плочка с пиктограми - писмени знаци, които са в основата на раждането на писмеността. Тези писмени знаци предхождат писмеността на Шумер и Египет с около 2000 години.
Ако знаците от Рибен се окажат най-старите в света, те ще изместят предишните първенци, за които отново светът, а и много от нас, не знаят - писмеността на т.нар. Дунавска цивилизация. От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница, Врачанско – от 3500 – 4000 г. пр.н.е. За сравнение, шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската – около 3000 г. пр.н.е.
Учените ни все по-неопровержимо доказват, че именно българските земи са люлката на европейската цивилизация. Просто хилядолетия преди разцвета на Гърция, Рим и първите градове в Месопотaмия и Египет, по нашите земи е живял народ, изпреварил своето време в почти всички сфери на човешката дейност.
Известен факт е, че най-старото обработено злато в света е намерено отново у нас - във Варненския некропол. В началото на този месец обаче археолозите откриха малко златно мънисто в праисторическо селище в Южна България, което е от 4500-4600 г. пр. хр., т.е., с около 200 г. по-старо от златните бижута от Варненския халколитен некропол.
През юли пък при разкопки на столичния квартал "Слатина" бяха открити огромни къщи по около 150 кв. от края на 7-ото - началото на 6-ото хилядолетие пр.хр. Това са най-големите жилища от епохата на ранния неолит, откривани някога не само у нас, но и в Европа. На Стария континент по това време няма къщи, а "българските" постройки са дело на първите земеделци и скотовъдци.
Всички тези открития за народа, на който сме наследници, разкриват какъв е неговият епохален принос към европейската и световна цивилизация - най-старото земеделие и най-ранната каменна архитектура в Европа; най-ранната металургия на медта и обработка на злато; първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура.
Най-старата човешка цивилизация се е зародила и е процфтявала по нашите земи преди повече от 8 хилядолетия.
Защо обаче изобщо да ни пука за всичко това?
Какъв е смисълът да се ровим в някакво толкова далечно минало, след като настоящито и бъдещето ни са толкова несигурни?
Първо, защото истината има значение. Историческите лъжи, с които живее светът, са поробващи, изкривени, лицемерни и несправедливи. Цели държави и народи трупат дивиденти от тези лъжи. Така например светът приема, че Гърция му е дала неща, които всъщност е взела от нашите предци. Неща, които са позволили на гърците да живеят със самочувствието на първите европейци, на първите двигатели на култура, която дори не е тяхна. Позволили са им да подчинят световната история на свои интерпретации, принуждавайки света да им се възхищава и съответно, това да им носи ползи.
Колко милиони туристи отиват в Гърци всяка година с мисълта, че ще видят паметниците на люлката на европейската цивилизация? Колко милиони туристи отиват в Египет, за да видят йероглифите?
И колко идват в България, защото знаят, че всъщност тя е родината на най-стария европейски народ? Николко. Защото щом ние не се интересуваме от нещо, не можем да накараме други да го правят.
Какво би означавало за българския туризъм световните учебници по история да се пренапишат и да разкрият истината? Какво би означавало за реномето на България?
Правилният ход е държавата да налее толкова пари за реклами по световните телевизии, които да се въртят от сутрин до вечер и да не оставят европеец, който да не разбере, че не Гърция, а България е дала на Европа всичко, което я е направило велика и именно тук може да види паметниците на това величие.
Втората причина да ни пука е самочувствието. Повечето сте били на море в Гърция. Можете ли да отречете, че гърците се смятат за основатели на света? И правилно се смятат. Защото така са им казали и защото това знаят.
А самочувствието винаги помага. И в личен план, и когато става въпрос за народи. Чувството за идентичност, за принадлежност и за усещане за нещо по-дълбоко и по-голямо е в основата на обичта към родината. А тя е задължително условие за всяка успешна нация. Помислете колко са развитите държави, в които хората мразят, ненавиждат и хулят страната си. Защото това са изключващи се неща. Само ако ни пука, ще имаме стимул да подреждаме живота си така, че да ни е добре. Ако не ни пука, теглим по една майна на поредното нещо, което определяме за глупост, и оставяме всичко да върви както дойде, пък каквото стане.
Затова тези открития са важни. И е хубаво малко да се оттърсим от всичко останало, което ни "стяга шапката", и да настояваме държавата да си свърши работата и да се пребори истината да излезе наяве и да бъде призната.
Обикновено истината води до хубави неща.
Автор: Десислава Любомирова