Неясни реформи и съкращения, говорене чрез заповеди, неизпълнени обещания и планове за скъпи проекти повишиха напрежението в армията
"Вие явно сте много осведомен. Гледайте вие да не катастрофирате, многоцелевият изтребител няма да катастрофира!".
Какво може да накара един министър да каже такива тежки думи на журналист, който го пита... защо военното разузнаване е проспало кацането на тримата френски парашутисти край с. Коиловци? Ясно е, че по инерция политикът издава яда си от очевидно бламирания му проект за покупка без конкурс на изтребители. Гафът е явен и се наложи личният му медиен съветник да се извинява на журналиста, че е станала грешка.
Само че фактът, че напоследък военният министър Аню Ангелов е много нервен, не може да бъде скрит. А той със сигурност има много причини да бъде неспокоен, защото нещата в ресора му не вървят.
Неизпълнени обещания за бонуси
Нервността в МО започна от обещанието за бонуси в армията, което не беше изпълнено, и "пусна духа от бутилката". Преди изборите шефът на МО заяви, че почти всички военни и цивилни ще получат допълнително материално стимулиране през ноември, защото имало спестени между 10 и 15 млн. лв. от фонд "Работна заплата". След вота обаче се оказа, че тези пари трябва да отидат за плащания на вече доставена военна техника, а армията остана с пръст в уста. За да замажат положението, неофициално от военното министерство разпространиха слуха, че финансовият министър Симеон Дянков е виновен за всичко, но усещането, че министърът на отбраната не е защитил подчинените, си остана. И докато министърът не извоюва нищо за своите и се оплете в обяснения, стана ясно, че други ведомства са си раздали коледни бонуси.
Постоянни полуреформи
Това усещане сред военните се затвърди и около промяната в осигурителния стаж и предстоящото изменение на пенсионната възраст. Оказа се, че армията единствена от всички силови структури се съгласи да се раздели с някои социални придобивки. Първо от 25 на 27 години беше увеличен осигурителният стаж за придобиване на право на пенсия от 1 януари тази година. Въпреки че тогава министърът заяви, че това няма да доведе до сериозно увеличаване на рапортите за напускане, се оказа, че това не е така. "Миналата година освободихме около 1300 военнослужещи, които си тръгнаха по собствено желание", призна преди 10-ина дни Аню Ангелов пред "Преса". И отново се опита да затвори темата, но този път неуспешно.
Около предстоящата промяна на правилата за пенсиониране на военните напрежението между Министерството на отбраната и състава на армията се повиши още повече. Договорените с финансовото министерство изменения за въвеждане на пределна възраст за пенсиониране и обвързването й с осигурителния стаж, както и намаляването на отпуската бяха предприети без никакво обсъждане с войската. Военният министър предпочете да наложи промяната еднолично с манталитета на генерал от резерва вместо на цивилен ръководител на политическото ръководство на Министерството на отбраната. Затова се стигна и до безпрецедентния протест на офицери пред Министерския съвет преди месец, а очакваните рапорти за напускане отново ще бъдат неколкостотин. И не изглежда да са последните.
Гърмящата България
Един от големите провали на МО се оказа невъзможността му да унищожи няколко тона боеприпаси, без те да гръмнат и да застрашат населението. И ако взривът в поделението в Челопечене се размина без жертви, последният инцидент при утилизацията на боеприпаси край Петолъчката отне живота на трима души. Тактиката на министерството е да прехвърля отговорността на фирмите, които режат бомбите, заобикаляйки факта, че именно експерти на МО избират тези фирми. Те преценяват дали компаниите могат да извършват подобна дейност и проверяват дали дадена фирма работи по правилата. Може би затова нито една обществена поръчка за утилизация на военното министерство досега не е минала без проблем.
Изтребители - на всяка цена
Вкарването на проекта за покупката на изтребители в Министерския съвет явно е поредното нещо, което е опънало нервите на началника на МО. Въпреки че Ангелов се зарече, че до 31 октомври ще поиска мандат от правителството да води преговори с други държави за изтребители втора ръка, това не се случи. Оказа се, че по "технически причини" вкарването на решението в Министерския съвет се отлага с десетина дни. Пред министъра стои непосилната задача да обясни защо е нужно точно сега да се купуват 25-годишни самолети за 400 млн. долара. И то в момента на криза, когато обяснява на подчинените си, че за да им се увеличат заплатите с 60-70 лв., трябва да се разделят с не една социална придобивка. Да не забравяме, че и в момента България разполага с изтребители МиГ-29, както и щурмовите Су-25, които срещу много по-малко пари ще могат да продължат да летят. Тезата, че все пак трябва да се мисли за бъдещето на авиацията, със сигурност е вярна, но едва ли това трябва да става без конкурс и без прозрачност. Друг е въпросът дали има смисъл от изтребители втора ръка.
Затова не е чудно, че напрежението в армията расте, а Министерството на отбраната не прави нищо адекватно, за да го намали. Даже може да се каже, че постига обратното с погрешната си тактика на недоволните да се спускат само заповеди, вместо да се води диалог, а парите на данъкоплатците да се харчат без смислени аргументи. Което означава, че инерцията от времената, когато България не бе член на НАТО, а беше част от Варшавския договор, още не е отминала.
Панайот Ангарев
Сега
