Цветя и рози – така изглежда на пръв прочит законопроектът на Делян Пеевски и Йордан Цонев, който на практика касае фалита или преструктурирането на Корпоративна търговска банка.
В само пет странички двамата, воглаве с Лютви Местан, който също е записан като вносител, изправят до стената настоящи и бивши държавници, общинари, магистрати, прокурори, омбудсмани – дори президентите и вицепрезидентите на България. Изглежда много добре, но ...
Но – дали има разумен човек, който да смята, че Пеевски и ДПС не са замесени в историята КТБ? Къде тогава е уловката? При внимателен прочит на закона уловката изглежда чл.121в, ал. 2. Какво гласи тя дословно: "Когато дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим (бел. ред. – офшорка), има кредит, който не е обслужван или просрочен, в банка, за която е взето решение за преструктуриране или за отнемане на лиценза ѝ, то е длъжно в десетдневен срок да разкрие пред банката идентифицираните данни за действителните си собственици".
И тук възниква логичният въпрос – ами офшорка, която си обслужва кредита – какво става с нея? А какво става, ако хипотетичната банка бъде обявена в несъстоятелност – при коректно обслужван кредит от офшорка, ще се обявяват ли имена? И какво става, ако даден кредит, които не е обслужван или е просрочен, бъде предоговорен преди обявяване на несъстоятелност на затруднената банка? Или бъде продаден на друга банка и там предоговорен? А как ще се разкрият истинските собственици на дадена офшорка, след като редовна практика е за собственик да бъде посочен някой западноевропейски дядо, който е подписал съгласие за това и му дреме на хурката за законите в България? Или ако пък някой се опасява, че случайно законът в България ще се приложи, ще постави някой африкански или азиатски дядо за собственик. Въобще вратички, вратички, вратички, които правят и този законопроект една „врата у поле”.
Моделът "КТБ" постоянно е даван за пример за влияние във всички сфери на обществения живот – политика, икономика, медии. И когато се прави схема за икономическо влияние, тя минава през политиката, но не политиците си слагат подписа – слагат го подставени лица. Така че този законопроект изглежда като поредното узаконяване на поговорката: "За кокошка няма прошка, за милиони няма закони". Със сигурност огромна част от обществото ще е много доволно да изгърми някой депутат, съдия, кмет на голям град, дори президентът, само че отдавна е ясно, че задкулисието се нарича задкулисие, защото няма да намерите имената на хората в него в медиите. Няма да ги намерите и в декларациите пред Сметната палата. По-добре направо да ги търсим във вицовете за КТБ – като например вицът, че Пеевски нямал нищо общо със станалото в банката.
